С всяка следваща година българският културен календар се обогатява с по няколко нови фестивали, които превръщат добре познати или изцяло нови локации в страната в предпочитано място за отдих и развлечение. По този начин събитията, малко или много, допринасят за икономиката на районите, а ефектът от превърналите се в традиция издания е и по-дълготраен:

„Селото увеличава своето население. Една от причините е, че хората се влюбват в красотата на района, градовете са наблизо и това ги кара да си купят къщи тук и да се пренесат – обяснява политологът Евгений Дайнов, наблюдавайки трансформацията на село Миндя, където преди 14 години постави началото на едноименен рок фестивал. – Десетки са къщите, закупени от хора, които са ни гостували на фестивала. Едно цяло младо поколение беше на 5-6 години, когато фестивалът започна, а вече са на по 20.“

В този смисъл "Миндя рок фест" постига първоначалната си цел да изгради общност във великотърновското селце – местните се включват доброволно и помагат според възможностите си в организацията. Разнообразна музика - блус, рок и други стилове ще звучат и тази година там на 26 и 27 август, местни творци ще представят ръчно изработени изделия.

“Рокът и политиката винаги са били свързани под една или друга форма, защото музиката отразява всички важни политически събития и обществени настроения. И все пак начинът, по който хората възприемат рок музиката, вече е различен”, казва Евгений Дайнов, който свири в група "Магистри":

“Ако погледнем нещата в световен мащаб, рок музиката престана да бъде толкова важна, колкото беше в живота на хората някъде в началото на този век. Хората престанаха да слушат и чувстват рок музиката като инструмент, с който да разберат света или да се възвисят – обяснява професорът. – Започнаха да я слушат като забавна музика и, малко след като това се случи, се появиха мутро-гангстерските начин на живот, общуване, на преден план излезе чалгата, псевдопатриотизма и т. н. Така че отслабването на влиянието на рокендрола, отвори пространство и даде възможност най-тъмните сили да надигнат глава. С една дума - рокендролът наистина не успя, но не можеш да разчиташ на един музикален жанр, да върши работата на политици, икономисти и други отговорни субекти. Нужен е цялостен обществен отпор, няма как музикантите да се справим сами.“

Дайнов признава, че отдавна не му се е налагало да обяснява подробно на чужденците, какви са особеностите на политическото и обществено устройство и ситуация у нас.

„Хората идват общо взето подготвени, но имаше един период около 1996 година, когато пришки ми излязоха на езика да убеждавам западни дипломати и да говоря пред чужди медии „да не ни отписват“. Това беше по времето на правителството на Жан Виденов. Оттогава досега нещата се промениха и вече обяснявам, че България винаги изненадва с това, че постига повече, отколкото изглежда на пръв поглед по пътя към някакво европейско битие. Когато обаче постигне повече, отколкото сама е очаквала, започва да се оглежда около себе си и да се колебае.“

„Партиите все още се лутат и търсят своите послания, с които да излязат пред избирателите“ – призна политологът и допълни, че в едно нещо е напълно сигурен за предстоящата предизборна кампания:

„ГЕРБ и ДПС ще нападат опонентите си, карайки им се от телевизора. Демократична България ще направи максимално добра кампания в рамките на своите възможности, но какви ще са ходовете на останалите партии, все още всичко е пълна мистерия.“

Снимки: Здравко Петров, личен архив