За четвърти път в рамките на по-малко от година и половина българите ще отидат до избирателните урни в опит да излъчат парламентарно представителство, което да сформира стабилно правителство. И макар да сме едва в началото на предизборната кампания за парламентарния вот на 2 октомври, анализаторите вече прогнозират и следващи избори.
Реалната предизборна надпревара започна с падането на кабинета на Кирил Петков от власт в края на юли и назначаването на служебен кабинет от президента Румен Радев. В последното народно събрание депутатските места бяха разпределени между 7 партии. Сега кандидати на 22 партии и 6 коалиции ще се състезават за 240-те мандата и прогнозните резултати сочат, че следващият парламент също ще бъде фрагментиран, като поне шест партии имат шанс да прескочат бариерата от 4%. И като че ли никой не храни илюзии, че ще успее да спечели мнозинство, което провокира тезата, че не е важно кой ще е първи, а около кого ще се формира мнозинство и правителство. Колкото повече партии влязат в Народното събрание, толкова по-трудно ще бъде консолидирането на парламентарно мнозинство. В тази ситуация логично е да мислим, че важна роля в кампанията преди вота ще играят предизборните програми на участниците.
"Ситуацията, в която се намира България – четвърти по ред парламентарни избори в рамките на година и половина, вещае, че предизборните програми ще играят още по-малка роля в сравнение с предходните избори. И не би могло да бъде и друго яче. Очаква се избирателната активност да е дори по-ниска от рекордно ниската активност на последните парламентарни избори (40,5%). Това означава, че ще отидат да гласуват убедените привърженици на дадените партии, твърдите ядра и тези, които са решили да дадат гласа си в последния момент. Което значи, че хората ще гласуват по едни много опростени схеми „за“ и „против“. Предизборните програми, независимо какво пише в тях и дали има важни и полезни неща, няма да играят голяма роля в това", заяви за БНР Шумен политологът доц. Иво Инджов, преподавател по публични комуникации във Великотърновския университет. По думите му, предизборните програми ще имат значение, едва когато партиите седнат на масите за преговори за съставяне на правителство.
"Ако въобще се създаде правителство, то ще се съобрази с пресечните точки на партиите, които участват в него. Но вероятността да бъде съставено правителство след 2 октомври е малка, а ако бъде формирано такова, то няма да има кой знае колко дълъг хоризонт, за да реализира предизборните програми.“
Ако гражданите престанат да участват в политическия процес, а активността падне на 20 %, което е напълно обозримо, тогава ще стане наложителна промяна в конституцията и начина на управление на държавата, посочи политологът Тончо Краевски пред БНР-Видин. По думите му обаче, парламентарната република като форма, е добра за България защото е „възможно всички обществени групи да бъдат представени до една достатъчна степен, за да не се налага политическо насилие. Не съм убеден, че ако режимът в България беше президентски, това щеше да бъде така. България има дълга традиция на лични режими", припомни Краевски:
"България по същество е полупрезидентска република. Това го твърдя не аз, а създателят на този научен и политологичен термин – Морис Дюверже. Тя е подвид на полупрезидентската република, защото има пряко избран от народа президент, който упражнява ред изпълнителни правомощия, т.нар. споделени компетенции с Министерски съвет, т.е. в това отношение прилича на републиката във Франция с изключението, че държавният глава в България в нормално време има много по-малко влияние. Републиката в България е динамична, в мирно време, в нормална ситуация, тя е парламентарна. Тогава президентът приема парада на 3 март и се изказва на Нова година. Когато не може да се сформира парламентарно правителство с първия и втория мандат, с третия президентът има възможност да посочи парламентарна група по свое усмотрение и в някаква степен да координира, ако е способен на това – да стане архитект на коалиция. Това е ясна проява как когато парламентът се окаже неплодотворен, т.е. не е в състояние да произведе власт, тогава републиката става президентска за няколко месеца, в които държавният глава назначава изцяло правителство, което е подчинено на него. Това ми се струва хитро и изкусно направено конституционно устройство и много добре прилягащо на особеностите на българското общество."
Обществото обаче се задъхва от растящата инфлация, притесненията около газовите доставки и войната в Украйна и политическите формации трябва да положат сериозни усилия да убедят гражданите, че могат да изведат страната от кризите. При всички тези реални политически проблеми си задаваме въпроса, дали ваденето на темата за референдум и промяна на конституцията е наложителен въпрос или опит да се спечелят гласове, за да се достигнат заветните 4% за влизане в парламента.
Съставил: Елена Каркаланова
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..