По повод Европейските дни на наследството Министерството на земеделието днес отваря врати за гражданите. Събитието съвпада със сто и десетата годишнина от международния архитектурен конкурс за проектиране на красивата сграда и 95 г. от построяването ѝ. Зданието е дело на големия български архитект Никола Лазаров, получил образованието си в Париж.
Сградата е изградена в необароков стил и се отличава с извитата си фасада, богато украсена с декоративни елементи, каменни колони, балкони с балюстради. В центъра на големия ѝ купол е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони.
Освен да се запознаят с интериора на сградата и нейната история, със зимната градина и галерията с портрети на министри, посетителите ще могат да разгледат две експозиции – фотоизложбата "София: От първия трамвай до последната спирка на метрото" и акварелните творби на арх. Белин Моллов на тема "Културно историческо наследство", разположени в централното фоайе.
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април, когато ще се състои среща на публиката с автора. Животът в града, пълен със загадки, драми и..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април,..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български..