Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Талев, Прилеп и прилепчани

10
Изглед към град Прилеп
Снимка: Иво Иванов

Около рождената дата на бележития български писател Димитър Талев (1-ви септември) българските медии повдигнаха въпроса за съдбата на неговия дом в град Прилеп.

Къщата на Димитър Талев в Прилеп

За измеренията в съвременна Северна Македония на Талев и неговото наследство "Радио България" потърси мнението на македонския журналист Владимир Перев, който също е роден в легендарния Прилеп преди 77 години. Въпреки, че израства и живее в режима на Титова Югославия, Перев никога не се отказва от своите български корени. Днес е категоричен, че българското културно наследство в града не се свежда само до съдбата на къщата на Талеви:

Владимир Перев

„Смятам, че времето, което идва, ще отвори нови процеси и че определени културни, исторически знаменитости на българския национален дух в Македония и в Прилеп, моят Прилеп конкретно, ще бъдат защитени. Ще бъдат или откупени, или въпросът за тяхното съществуване ще се реши двустранно между Македония и България. Но искам нещо да напомня – когато се заговори за къщата на Талев, се пренебрегва, че тя се намира на 100 метра от храма "Свето Благовещение", културно-исторически паметник на българската кауза в Македония и българска църква от 1834 г.

Църквата „Свето Благовещение“

До къщата на Талев наблизо са къщите на Тодор Кусев (митрополит Методий Старозагорски, ревностен защитник на българщината в Македония), на българския външен министър Иван Башев. Тук се намира и първото българско училище в църковния двор. Тук е пространството, където е било читалището"Надежда", както и къщите на Миникови, на Небреклиеви, тука е и къщата на съпругата на един от основателите на ВМРО Христо Батанджиев, тука е къщата на семейството Тошеви, на Пере Тошев, всичко е в рамките на 100 метра. Тук е и костницата на героите от Първата Световна война".

Унищоженият паметник-костница на загиналите българи в Първата световна война

Старият прилепчанин споделя различни идеи как може да бъде използван домът на Талеви като българско културно средище в Прилеп. Запитахме го как ще се отнесат към името на Талев днес в града, защото той също като мнозина македонски българи след  1944 г. е бил обявен за фашист?!

"Мисля, че около името на Димитър Талев ще се водят разпри, не заради неговото набеждаване във фашизъм, комунизъм, национализъм, а за неговата национална принадлежност. Дали е македонец или българин. Дали ще бъде в онази група на удобни писатели, какъвто е да кажем проблемът с Вапцаров, за когото в Македония никой не знае българин ли е, македонец ли е? Ако е бил македонец, защо не е знаел македонски?".

Български посветителен надпис в храма „Свето Благовещение“

Допреди 5 години Димитър Талев е бил абсолютно непознат в Северна Македония, освен за шепата хора, които професионално се занимават с литература, разказва Перев. Но неговото име и дело се пазели в родовата памет на старите прилепчани, заедно с имената на плеядата изтъкнати македонски българи от града като братята Йордан и Димитър Чкатрови, Коста Църнушанов, Аспарух Миников, Тоде Кусев и др. С голяма въздишка журналистът признава, че му е трудно да прецени дали романите на Талев трябва да бъдат преведени на съвременната македонска литературна норма. 

"Това е тежък въпрос за човек, който може да чете като мен на четирите балкански езика, на сръбски, хърватски, на български и македонски, който познава добре литература на тези страни – посочва Владимир Перев. – Димитър Талев трябва само на български да бъде пренаписан с двойното „е“ и тогава ще бъде много по-разбираем, отколкото с „я“. Когато един македонец като мен, който познава езика, чете Димитър Талев, той чете и го разбира. Обаче когато един също така като мен, образован македонец, чете „Тютюн” на Димитър Димов, вече става трудно разбираемо. Защо? Синтаксисът, речта, всичко е съвсем друго. Това е един по-друг български език. А за Талев казват, че е бил маестро на българския език, но той е бил за западните говори. Не знам, нямам позиция."

Паметна плоча на дома на Димитър Талев в София

През 1944 т. Талев е наясно, че предстои България и Македония отново да бъдат разделени. Като мост, който да свързва двете части на родината, той започва да пише романа "Железният светилник".

Отделните глави на книгата се публикуват първо във в-к "Зора", където работи заедно с литературния критик Йордан Бадев, както и роденият също в Прилеп гл. редактор на изданието и виден български журналист Данаил Крапчев.

"Първата асоциация ми е вестник "Зора", първата асоциация ми е Данаил Крапчев и вуйчото на моята майка Йордан Бадев – продължава разказа си журналистът. – Това са ми първите асоциации. След това идва и "Железният светилник", след това идва и "Гласовете ви чувам". Но между тия две асоциации, когато се спомене Димитър Талев, покрай спомена за другите прилепчани от неговото обкръжение е църквата "Свето Благовещение" в Прилеп, където е изработен иконостасът“.

Затова и надеждата на прилепчани като Владимир Перев е паметта за тези български светини да бъде съхранена.

Снимки: Иво Иванов, архив, БГНЕС

По публикацията работи: Марта Рос и Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

100 години от освещаването на патриаршеския храм "Свети Александър Невски"

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..

публикувано на 23.11.24 в 10:36
Екатерина Титова

Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски – двама чудотворци "Чрез силата Христова"

На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..

публикувано на 22.11.24 в 11:40

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..

публикувано на 21.11.24 в 05:30