Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Талев, Прилеп и прилепчани

10
Изглед към град Прилеп
Снимка: Иво Иванов

Около рождената дата на бележития български писател Димитър Талев (1-ви септември) българските медии повдигнаха въпроса за съдбата на неговия дом в град Прилеп.

Къщата на Димитър Талев в Прилеп

За измеренията в съвременна Северна Македония на Талев и неговото наследство "Радио България" потърси мнението на македонския журналист Владимир Перев, който също е роден в легендарния Прилеп преди 77 години. Въпреки, че израства и живее в режима на Титова Югославия, Перев никога не се отказва от своите български корени. Днес е категоричен, че българското културно наследство в града не се свежда само до съдбата на къщата на Талеви:

Владимир Перев

„Смятам, че времето, което идва, ще отвори нови процеси и че определени културни, исторически знаменитости на българския национален дух в Македония и в Прилеп, моят Прилеп конкретно, ще бъдат защитени. Ще бъдат или откупени, или въпросът за тяхното съществуване ще се реши двустранно между Македония и България. Но искам нещо да напомня – когато се заговори за къщата на Талев, се пренебрегва, че тя се намира на 100 метра от храма "Свето Благовещение", културно-исторически паметник на българската кауза в Македония и българска църква от 1834 г.

Църквата „Свето Благовещение“

До къщата на Талев наблизо са къщите на Тодор Кусев (митрополит Методий Старозагорски, ревностен защитник на българщината в Македония), на българския външен министър Иван Башев. Тук се намира и първото българско училище в църковния двор. Тук е пространството, където е било читалището"Надежда", както и къщите на Миникови, на Небреклиеви, тука е и къщата на съпругата на един от основателите на ВМРО Христо Батанджиев, тука е къщата на семейството Тошеви, на Пере Тошев, всичко е в рамките на 100 метра. Тук е и костницата на героите от Първата Световна война".

Унищоженият паметник-костница на загиналите българи в Първата световна война

Старият прилепчанин споделя различни идеи как може да бъде използван домът на Талеви като българско културно средище в Прилеп. Запитахме го как ще се отнесат към името на Талев днес в града, защото той също като мнозина македонски българи след  1944 г. е бил обявен за фашист?!

"Мисля, че около името на Димитър Талев ще се водят разпри, не заради неговото набеждаване във фашизъм, комунизъм, национализъм, а за неговата национална принадлежност. Дали е македонец или българин. Дали ще бъде в онази група на удобни писатели, какъвто е да кажем проблемът с Вапцаров, за когото в Македония никой не знае българин ли е, македонец ли е? Ако е бил македонец, защо не е знаел македонски?".

Български посветителен надпис в храма „Свето Благовещение“

Допреди 5 години Димитър Талев е бил абсолютно непознат в Северна Македония, освен за шепата хора, които професионално се занимават с литература, разказва Перев. Но неговото име и дело се пазели в родовата памет на старите прилепчани, заедно с имената на плеядата изтъкнати македонски българи от града като братята Йордан и Димитър Чкатрови, Коста Църнушанов, Аспарух Миников, Тоде Кусев и др. С голяма въздишка журналистът признава, че му е трудно да прецени дали романите на Талев трябва да бъдат преведени на съвременната македонска литературна норма. 

"Това е тежък въпрос за човек, който може да чете като мен на четирите балкански езика, на сръбски, хърватски, на български и македонски, който познава добре литература на тези страни – посочва Владимир Перев. – Димитър Талев трябва само на български да бъде пренаписан с двойното „е“ и тогава ще бъде много по-разбираем, отколкото с „я“. Когато един македонец като мен, който познава езика, чете Димитър Талев, той чете и го разбира. Обаче когато един също така като мен, образован македонец, чете „Тютюн” на Димитър Димов, вече става трудно разбираемо. Защо? Синтаксисът, речта, всичко е съвсем друго. Това е един по-друг български език. А за Талев казват, че е бил маестро на българския език, но той е бил за западните говори. Не знам, нямам позиция."

Паметна плоча на дома на Димитър Талев в София

През 1944 т. Талев е наясно, че предстои България и Македония отново да бъдат разделени. Като мост, който да свързва двете части на родината, той започва да пише романа "Железният светилник".

Отделните глави на книгата се публикуват първо във в-к "Зора", където работи заедно с литературния критик Йордан Бадев, както и роденият също в Прилеп гл. редактор на изданието и виден български журналист Данаил Крапчев.

"Първата асоциация ми е вестник "Зора", първата асоциация ми е Данаил Крапчев и вуйчото на моята майка Йордан Бадев – продължава разказа си журналистът. – Това са ми първите асоциации. След това идва и "Железният светилник", след това идва и "Гласовете ви чувам". Но между тия две асоциации, когато се спомене Димитър Талев, покрай спомена за другите прилепчани от неговото обкръжение е църквата "Свето Благовещение" в Прилеп, където е изработен иконостасът“.

Затова и надеждата на прилепчани като Владимир Перев е паметта за тези български светини да бъде съхранена.

Снимки: Иво Иванов, архив, БГНЕС

По публикацията работи: Марта Рос и Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50