"Изкуството е лъжа, но тази лъжа ни учи как да стигнем до истината”- тези думи на великия Пикасо сякаш са универсалният превод на усилията на всички артисти по света. Търсенето на „истината“ за един по-добър свят, за изграждането на една по-красива и здрава сцена, на която всеки от нас да получи най-подходящата си роля в пиесата "Живот“ е водещо за съвременното изкуство. Днес ви разказваме за един малък фестивал, който вече десет години работи за промяната на обществото на Виена и погледа върху емигрантите там. WIENWOCHE или „Седмицата на Виена“ е културно събитие, което експериментира със сливането на творчески практики и активизъм. Посредством възможностите на универсалния език на изкуството чрез проектите, които включва програмата му, всяка година се повдигат актуални въпроси и проблеми, вълнуващи съвременния човек и обществото, в което живеем. По традиция, от 2012 година WIENWOCHE се провежда всяка година през септември, а България се оказва важна част от историята му. След проведен отворен конкурс програмата на първите четири издания на фестивала е възложена за куриране на екип от трима артисти – българките Петя Димитрова и Радостина Патулова и колегата им от туски произход Кан Гюлсю.
Самата тя добре познава пътя, който изминава един артист в чужда и непозната за него държава. Родена през 1972 година, българката признава, че е от онова поколение, което е израснало в социалистическата реалност с мечтата за живот в свободния, западен свят. Категорично против нелегалното бягство Петя остава в родината си до началото на 90-те години на XX век и като студент в НХА се възползва от установените по онова време връзки между Австрия и България и завършва висшето си образование в Академията по изящни изкуства на Виена. Останалото е история на австрийска територия. И въпреки, че за нея Виена не е първоначален и целенасочен избор, а възможност на времето, мястото се оказва правилният път, който продължава вече двайсет години. А причината е много проста, казва ни Петя:
"Ами, животът, отговаря тя. Човек се установява, създава приятели, среда, мрежа от работни контакти и не на последно място един по-добър стандарт на живот, който като момиче от средностатистическо българско семейство преди това нямах. В Австрия има много голяма българска диаспора – преди 89-а година тя е политическа, след промените – номенклатурна, също и работническа и студентска. Много мои колеги и познати се върнаха в България, защото имаха други възможности просто, бяха с друг произход. Аз нямах тази възможност и продължих живота си тук“.
Петя се връща в България всяко лято и с удоволствие приема покана за съвместна работа с артисти в родината си. Водещото в работата ѝ е анализът на обществено-политически процеси и осветяването на хора от обществото, които се борят да го променят – всичко онова, което съчетава в себе си и фестивалът WIENWOCHE. Тази година той е между 16 и 25 септември на различни места във Виена и включва многобройни изложби, дискусионни панели, уъркшопове и други събития, с участието и на много български артисти. Петя Димитрова е една от тях с работата си Doing the dirty Work, в партньорство с Виолета Иванова. "Вече десет години идеята просъществува, което говори, че подобни прояви са значими сигнали и борба за предефиниране на обществото и промяна на квалифицирането на всички членове в него и най-вече на емигрантите“, казва българката. И сякаш в духа на Марсел Дюшан и изречените от него думи "най-добрата ми творба е моят живот" съвременно изкуство във всичките му форми ни показва произведението, което всички ние изграждаме ежедневно. Дали ни харесва и какъв ще е крайният резултат зависи от нас и предстои да видим.
Снимки: личен архивИстория като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..