Той е млад, образован, автор на четири книги, решил да остане в родната си България и да популяризира историята ѝ по нов и атрактивен за подрастващите начин. Той е Иван Кънчев, един от основателите на Сдружение „Българска история“ и човек, който със спокойствие и обрана надежда ни напомня, че приказката, която пишем, не започва от нашата страница, от нашата гледна точка, от нашия интерес. И на прага на новата сюжетна линия в развитието на политическата история на България, в която ще участваме на 2 октомври, е хубаво да го припомним. Защото всеки от нас е съавтор на времето, в което живее. И една от големите ни отговорности е упражняването правото на глас, което все повече приемаме за даденост, а не като извоювана ценност с изключителна важност за живота ни, казва в интервю за Радио България Иван Кънчев.

„Поне по този начин мога да си обясня нагласите в нашето общество, защото реалността е повече от неприятна. За мен е дори плашеща. За жалост наблюдаваме една изключително неприятна тенденция на все по-малка заинтересованост в обществото. Не само от изборите, но като цяло ниска политическа ангажираност на хората, особено по-младото поколение. Израства едно ново поколение, което е изключително далеч от политиката, което не иска да упражнява правото си на глас и да се ангажира със случващото. Ако говорим за последните 30 години - тук тенденцията е категорично надолу. Защото в началото на 90-те години на миналия век политическата ангажираност в България достига почти рекордни нива, каквито и при епохата на царското време не е имало. Разбира се това е напълно нормално, защото всички са бленували за правото на свободен избор след 45 години на комунизъм, в които той е бил една химера. Всичко това сега се губи, изчезва, и този процес според мен до голяма степен е необратим.“

• Българите гласуват не от вчера – I част

Знаете ли, че е имало период в българската история слез 1879 година, в който гласуването на избори е било не просто задължително, но са налагани и финансови глоби на онези, които не са упражнили своето право на вот. Иван подкрепя подобна мярка, въпреки нейния не особено демократичен характер, но при едно условие:

„Много важно е да бъде решено как санкцията ще бъде реално приложима, защото и в миналото глобите трудно са били събирани и не са довели до очакваните високи резултати на изборна активност. Аз не говоря за голямо наказание, а за такова, което наистина ще бъде предприето. Тогава хората отново ще могат да не гласуват, но ще поемат отговорност за решението си. Защото освен права, ние имаме и задължения към държавата според обществения договор, който сме сключили при раждането си, макар и никой да не ни е питал тогава. Правото на вот е наше задължение и е минимумът, който трябва да изпълняваме“ – смята Кънчев.

• Българите гласуват не от вчера – II част

И в задочен спор срещу младият историк „изправяме“ улични надписи като „Изборите не променят нищо! Ако го правеха щяха да ги забранят“, които може да срещнете и сега в европейска София. Далечната политическа реторика, неспазените обещания и трудният живот на българите ги отдалечиха все повече от урните… - това са все мнения, които „превеждат“ ниската избирателна активност през последните десет и повече години. И забравеното „вчера“ се повтаря „утре“ - отговаря Иван и отстоява позицията, че ако едно нещо в човешката история е абсолютно категорично то е, че изборите са изключително важни за развитието на едно общество.

„Ако се върнем назад във времето, дори и в едни от първите проведени народни допитвания в страната ни е имало манипулации. Но въпреки подобни опити, ясно се вижда, че ако народът се обедини около една политическа сила, около една определена идея – изборът не може да бъде променен. Ние сме изгубили това усещане, че нещо зависи от нашия глас и си мисля, че социалното разделение е стигнало до такова ниво, че говорим само със съмишленици. Ако сме решили да гласуваме, ще бъдем чути от хора, които ще направят същото. Другите трудно биха ни разбрали и обратното. Обединили сме се в едни собствени социални кръгове и много трудно успяваме да достигнем до други и да изкажем нашата гледна точка и да чуем съответно другата.“

А причината ясно се вижда в народопсихологията на българина, който по природа е индивидуалист. Според Иван Кънчев именно в това се корени и една от причините за неуспех на коалиционните правителства в българската история, в това число и на последното такова.

„Другата причина е липсата на демократична традиция в държавата – казва младият историк. – Ние често умуваме как демократите в Европа успяват да управляват в широки коалиции и забравяме, че те имат една многовековна традиция за основа. Не си даваме реална сметка, че ние имаме демократична история по-кратка от век – след Освобождението до 1944 година, с всички условности на етапите на управление тогава, и от 1989 година до днес. Това е много малко време от историческа гледна точка. Така че ние самите нямаме тази традиция на демокрацията, как работи тя, какви са нейните механизми. Нека не забравяме и световния феномен на нашето съвремие, че ставаме все повече егоисти като личности и като общество. Някой го наричат характеристика на времето, аз го наричам проблем, и при нас той е още по-изострен. И всичко това заедно предизвиква порочен кръг на влизане от политическа криза в политическа криза, породена просто от нежеланието да чуеш и приемеш другия. Убедени сме само в правотата на нашето мнение, а така политика не се прави. Ако ще я правим така, сме по-скоро за други начини на управление, които съществуват и може би е време да си го признаем и да погледнем реалността, а не да се заблуждаваме.“

• Българите гласуват не от вчера – III част
  

Въпреки всичко приказката продължава да се пише. И тази неделя Иван Кънчев ще даде своя глас за сформиране на бъдещото 48-о Народно събрание на България.

„Не съм пропускал нито едни избори, но си признавам, че този път ми е по-трудно. Просто нещата, в които аз вярвам, не съм сигурен, че могат да бъдат защитени, но ще гласувам, защото трябва да се гласува“ - категоричен е българинът.

Ако искате да чуете какво смята Иван Кънчев за правото на вот на българите в чужбина чуйте цялото интервю:

*Иван Кънчев е завършил “Международни отношения“ в СУ “Св. Климент Охридски“, магистър е по реторика и финансов мениджмънт.

Снимки: личен архив, Ани Петрова