"Паметта за героите на моята книга е особено важна, защото всички те, в една или друга степен, посвещават творчеството си на културната памет на Цариброд" – сподели в интервю за Радио България Донка Николова – автор на книгата "Моите срещи с духа на Цариброд". По думите ѝ, героите, за които разказва, сякаш "сами я откриват", още от първия ден, в който започва да опознава Цариброд.

Донка Николова пристига в близкото до българо-сръбската граница градче като учител по български език и литература, изпратен от Министерството на образованието и науката. Основа за книгата ѝ се явяват статиите, които започва да пише в местното списание "Визия". Над ¼ от нейния труд е посветен на двама братя – художниците Иван и Методи Петрови и тяхната тежка съдба, оставила Иван непознат и до днес, а на брат му донесла слава, не само в Цариброд, но и по света. 

Като своеобразен спомен и почит за таланта на илюстратора Методи Петров е фактът, че градската художествена галерия в Цариброд носи неговото име. 

Не така лесно се открива информация за другия художник – Иван.

"Творчеството на Иван Петров все още не е изследвано, защото той все още е една много спорна личност. Когато започнах да събирам информация за него, разбрах колко продължава да бъде непознат или по-скоро премълчаван от местните" – разказва Донка Николова и си припомня, че първият ѝ досег с творчеството на художника е една икона на Четиримата евангелисти, която вижда в храма "Рождество Богородично" в Цариброд.

Когато иска да научи повече за съдбата на художника, местни хора я насочват към най-добрия приятел на неговия син Йордан, който макар и с неохота ѝ предоставя телефонен номер. Така Донка Николова се свързва с наследниците на царибродския художник, които днес живеят в София.

"Стигнах до семейството на Иван Петров, те ме приеха с отворени обятия и бяха много щастливи, че някой проявява интерес към личността на този художник. Със своята чудесна памет и радиофоничен глас, който ще звучи завинаги в ушите ми, Йордан Петров разказа тъжната история на своя баща и семейство. Позволиха ми да разгледам всички картини, които притежават и ме насочиха къде другаде мога да търся платната му в Ниш и околностите."

Животът на Иван Петров се преобръща през 1952 година, когато е арестуван по редица обвинения. Заедно с брат си Методи е изпратен да работи в каменоломните на концентрационния лагер Голи Оток, а след това, двамата работят като художници в създаденото за целта ателие в лагера. Иван Петров остава в лагера до 1962-а, а брат му Методи е освободен през 1957 година.

Най-често двамата братя рисували портрети на съветския ръководител Йосиф Сталин, югославския – Йосип Броз Тито, както и на Георги Димитров. Постепенно и надзирателите започнали да им поръчват портрети. Затова немалко от картините на Иван Петров се намират в семейства на служители в различни затвори в Сърбия.

"Той е успял да си създаде среда, в която да се осъществява, дори докато е в затвора. Една голяма част от творбите си създава именно там. Когато е молел да се срещне с жена си, или някой друг от семейството си, той е рисувал големи и красиви платна за надзирателите и следователите. Правел е и портрети на целите им семейства" – разказва Донка Николова.

Освен разказа за двамата художници, в книгата "Моите срещи с духа на Цариброд" намират място и историите на някои царибродски писатели, като Детко Петров, чието име носи Народната библиотека в Цариброд, поетът, писател и публицист Благой Димитров, журналистът, критик и дългогодишен преподавател в царибродската гимназия Властимир Вацев и др.

"Пълната отдаденост на изкуството е техният житейски подвиг. Будност и тревожна неудовлетвореност бележат пътя им във времето и до изворите на родното" – обобщава изследователката им.

През 2021 година авторката на книгата "Моите срещи с духа на Цариброд" Донка Николова беше отличена с наградата "Будител на годината" в града от Западните покрайнини, чието население ревностно пази българските си корени. Този жест тя приема с изненада и искрена благодарност:

"Може би получих тази награда и заради факта, че аз съм първият преподавател, изпратен от МОН в Цариброд, откакто градът е извън пределите на България, а също и заради книгата, за която вече се знаеше, че предстои да излезе. Поисках да допълня изданието и с информация, която е останала извън статиите, познати на хората. Радвам се, че въпреки последвалото забавяне, тя все пак е факт с всички картини и текстове, които предложих. Инициатор за издаването ѝ е библиотеката "Детко Петров" в Цариброд, директорката ѝ Албена Милев и библиотекарят Елизабета Георгиев, без които нямаше да се справя" – казва в заключение Донка Николова.

Снимки: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Народна библиотека „Детко Петров” – Цариброд, личен архив