Национален протест на работещите в Центровете за спешна медицинска помощ в страната е насрочен за 19 октомври, пред сградата на Министерския съвет в София, когато ще се състои и първото заседание на новоизбрания парламент. Протестът ще бъде ефективен, а основната причина е, че в спешните центрове от 10 години насам заплатите не са актуализирани, както и средствата за издръжка на самите центрове. Медиците настояват категорията на техния труд да бъде приравнена към тази на полицаите и пожарникарите, с които те си партнират при извънредни ситуации. Спешните медици искат извънредният труд да се изплаща ежемесечно, нощният труд да бъде най-малко 2 лв. на час, ваучерите за храна да станат по 150 лв. месечно, а на работещите в отдалечени райони да се изплащат пътни разходи. Декларация с исканията е изпратена до президента, Министерския съвет и всички политически сили с представителство в новия 48-и парламент. Сред исканията на работещите в спешните центрове е основната месечна заплата на лекар там да бъде 2600 лв., на фелдшер - 1800 лв., на мед. сестра - 1650 лв., на шофьор на линейка и на парамедик - 1400 лв.

"Най-активно в протеста се включват медиците от центровете в Североизточна България, районът с рекордно ниски доходи, не само за страна, а и в Европа", уточнява Красимир Митов - председател на национален синдикат „Защита“.

"Наш приоритет е не само заплащането и доходите в здравеопазването, а проблемите в тази област като цяло. Сега обаче се фокусираме специално върху центровете за спешна медицинска помощ. Битката ни в сферата на здравеопазването е отдавна. Миналата година започнахме серия от протести, защото по време на Covid пандемията за определено време бяха спрени добавките на здравните работници, работещи на първа линия. Тогава организирахме пак протести и плащанията бяха възстановени. През лятото на 2021г. работещите в спешните центрове бяха излъгани, че основните им заплати ще бъдат увеличени с 40%. Бюджетът бе актуализиран, но обещанията не бяха изпълнени. Това създаде изключително голямо напрежение, защото освен обещания, нито едно от исканията ни не е удовлетворено."

На 17 октомври здравният министър Асен Меджидиев свика работна среща на членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/, както и представители на ръководството на Министерството на здравеопазването, заради нарастващото напрежение в сектора, свързано с възнагражденията на медицинските специалисти. На нея министърът предложи да бъде направено увеличение на цените на клиничните пътеки, но присъстващите не успяха да постигнат консенсус за точен процент  на увеличението, което вероятно ще бъде между 12-20%. Средствата ще бъдат преразпределени от излишъка във фонда, а за да влезе в сила увеличението, ще бъде подписан и нов анекс.В края на септември Министерският съвет взе решение да отпусне допълнителни средства в размер на 9,8 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година. Тогава служебният здравен министър Асен Меджидиев посочи, че изплащането ще започне от 1 октомври и до края на годината на медиците от спешните медицински центрове ще бъде отпуснато допълнително възнаграждение между 600 и 150 лв. в зависимост от длъжността. Целта на гласуваните средства е да бъде възстановено заплащането до нивата, когато медиците в Спешната помощ получаваха добавки за лечение по време на пандемията. Въпреки тези усилия на служебното правителство, до трайно решение на проблема може да се стигне единствено ако увеличението бъде заложено в следващия държавен бюджет и то с решение на Народното събрание. Затова и протестът на медиците остава в сила – точно на 19 октомври, Денят на св. Иван Рилски, който медиците отбелязват от 1995 г. насам и като Ден на българския лекар.

"Сега ще избираме между празника и протеста за собствените си интереси, защото на този ден Лекарският съюз по места организира тържества – казва Красимир Митов. – Но това все пак е изборът на тези хора – дали да защитят собствената си кауза, или да отидат, да ги почерпят за 20 лева и после една година да им събират членски внос. Дали е редовно или служебно, България не е останала без правителство. Тези управници не искат да седнем на една маса и да се разберем по посочените проблеми – какви пари, как ще се разпределят и дали изобщо ще се разпределят. Тъкмо това най-силно дразни хората, които решиха на празника си да излязат на протест, с надеждата, че сега гласът им ще бъде чут от партиите, които влизат в новия парламент."

Снимки: архив, БГНЕС-архив