Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Груев, Канада: Има проблем с демокрацията в България

Основната разделителна линия в този парламент е войната в Украйна, посочи политологът в интервю за Радио България

Снимка: Ева Копанкова-Златева

"Пандемията с Covid-19 съпоставена с една много странна война, която започна февруари тази година, доведе до много по-различен политически дискурс в страната, който няма как да бъде отминат. В момента имам чувството, че сред българския политически елит се води много странен, гротескен конкурс кой ще бъде най-големият евроатлантик" – така политологът от университета в Отава проф. Ивайло Груев обобщи политическия климат в България. От последното си гостуване в Радио България преди година той забелязва и още едно негативно развитие:

"Последните избори съвсем категорично показаха, че ние имаме проблем с демокрацията в България. Ако 39 % от гласоподавателите в страната предпочитат да упражнят своето право на глас, а близо 61 % отказват да направят този акт на политическа активност – това не говори добре за здравословния статус на демокрацията в България. Струва ми се, че социалният контракт в голяма степен е ерозирал. Какво имам предвид? Наскоро мина една информация, свързана с ужасните всекидневни катастрофи, причинени от шофьори, употребили наркотици – 20 % от населението, предимно сред младите – това е изключително сериозна епидемия. Кои са социалните, икономическите, пък и политическите фактори довели до тази експлозия на наркоманията – това като че ли не се говори много."

Според проф. Груев голяма част от политиците в страната ни не си дават сметка какво всъщност представлява конфликтът в Украйна.

"Имах удоволствието преди десетина години да се видя лично с един от влиятелните геополитици, не само в САЩ – проф. Джон Миршаймер, и ще цитирам какво казва той по отношение на конфликта в Украйна: "Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след кубинската криза през 1962 г. Западът, и основно Америка е отговорна за кризата, която започна през февруари 2014 година. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО". Да, вероятно много евроатлантици както в България, така и извън страната не биха били много доволни от този анализ, но ако подобни анонси идват от хора с такъв ранг, както и от небезизвестния Хенри Кисинджър, мисля, че ние трябва да се вслушваме малко по-внимателно в това, за което те се опитват да ни предупредят."

Проф. Ивайло Груев повече от три десетилетия живее в Канада, но следи изкъсо политическия дискурс в родината, затова и анализът на политическите послания от първия ден на 48-ото Народно събрание го води до заключението, че анонсите на политическите партии са очертали ясни разделителни линии:

“Основната разделителна линия в този парламент не е как ще бъде подпомаган българският малък бизнес или как хората ще могат да си плащат сметките. Основната разделителна линия категорично е войната в Украйна. Въпреки огромният натиск, естествено идващ от страна на САЩ, тъй като ние като страна в източния фланг на НАТО трябва да имаме стабилно, предвидимо правителство. Аз се страхувам да правя прогнози за жизнеспособността на 48-ия парламент именно поради факта, че ние се намираме в една изключително напрегната геополитическа ситуация.“

И в тази сложна ситуация, когато политиците едва ли ще успеят да изпълнят поръчката на избирателя за консолидация и диалог, за да може страната ни да преодолее многопосочните кризи, проф. Груев напомни силата на гражданското общество:

"Историята ни е пълна с примери, според които начините за промяна на политическото статукво са два – първият фактор е външният и геополитическата ситуация, която се мени като един ветропоказател. И вторият, който е автентичен опит за промяна на политическото, социалното и икономическо състояние на страната – това е импулс, който идва отвътре, от гражданското общество. Една от изключителните добродетели според християнската религия е търпимостта и смирението, но в някои случаи това не се явява като добродетел. Особено когато ние се намираме в една изключително тежка не само икономическа и геополитическа, но и демографска криза. Ние сме най-бързо изчезващият народ, не на Балканите, не в Европа, а в целия свят – от 193 държави ние се топим най-бързо. Ако не се събудим, ние просто ще изчезнем."

Снимки: Ева Копанкова-Златева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български учители дискутират в Лондон ролята на изкуствения интелект в образованието

Международна конференция на тема "Изкуствен интелект в образованието: Пътят към иновативно преподаване и учене" събира в Лондон над 50  преподаватели от българските училища по света. Организатор на събитието, което се провежда на 4 и 5 април т.г...

публикувано на 04.04.25 в 06:55

Българите в Хамбург се събират на Света литургия, посветена на св. Методий

Българската православна църковна община "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Хамбург, Германия, кани всички българи в региона да се включат светата литургия, посветена на 1200 години от кончината на Св. Методий. Службите започват от 5 април, когато..

публикувано на 04.04.25 в 06:35

В Украйна се подготвят за участие в конкурса "Българска душа в Святата земя"

В одеския Медиа Българо-украински център върви трескава подготовка за участие в десетото юбилейно издание на фестивала "Българска душа на Святата земя", Бат Ям, Израел. Ученичките от  6 и 8 клас Ирина Ташчи и  Анна Ташчи от одеското село Каракурт се..

публикувано на 03.04.25 в 17:01