Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Груев, Канада: Има проблем с демокрацията в България

Основната разделителна линия в този парламент е войната в Украйна, посочи политологът в интервю за Радио България

Снимка: Ева Копанкова-Златева

"Пандемията с Covid-19 съпоставена с една много странна война, която започна февруари тази година, доведе до много по-различен политически дискурс в страната, който няма как да бъде отминат. В момента имам чувството, че сред българския политически елит се води много странен, гротескен конкурс кой ще бъде най-големият евроатлантик" – така политологът от университета в Отава проф. Ивайло Груев обобщи политическия климат в България. От последното си гостуване в Радио България преди година той забелязва и още едно негативно развитие:

"Последните избори съвсем категорично показаха, че ние имаме проблем с демокрацията в България. Ако 39 % от гласоподавателите в страната предпочитат да упражнят своето право на глас, а близо 61 % отказват да направят този акт на политическа активност – това не говори добре за здравословния статус на демокрацията в България. Струва ми се, че социалният контракт в голяма степен е ерозирал. Какво имам предвид? Наскоро мина една информация, свързана с ужасните всекидневни катастрофи, причинени от шофьори, употребили наркотици – 20 % от населението, предимно сред младите – това е изключително сериозна епидемия. Кои са социалните, икономическите, пък и политическите фактори довели до тази експлозия на наркоманията – това като че ли не се говори много."

Според проф. Груев голяма част от политиците в страната ни не си дават сметка какво всъщност представлява конфликтът в Украйна.

"Имах удоволствието преди десетина години да се видя лично с един от влиятелните геополитици, не само в САЩ – проф. Джон Миршаймер, и ще цитирам какво казва той по отношение на конфликта в Украйна: "Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след кубинската криза през 1962 г. Западът, и основно Америка е отговорна за кризата, която започна през февруари 2014 година. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО". Да, вероятно много евроатлантици както в България, така и извън страната не биха били много доволни от този анализ, но ако подобни анонси идват от хора с такъв ранг, както и от небезизвестния Хенри Кисинджър, мисля, че ние трябва да се вслушваме малко по-внимателно в това, за което те се опитват да ни предупредят."

Проф. Ивайло Груев повече от три десетилетия живее в Канада, но следи изкъсо политическия дискурс в родината, затова и анализът на политическите послания от първия ден на 48-ото Народно събрание го води до заключението, че анонсите на политическите партии са очертали ясни разделителни линии:

“Основната разделителна линия в този парламент не е как ще бъде подпомаган българският малък бизнес или как хората ще могат да си плащат сметките. Основната разделителна линия категорично е войната в Украйна. Въпреки огромният натиск, естествено идващ от страна на САЩ, тъй като ние като страна в източния фланг на НАТО трябва да имаме стабилно, предвидимо правителство. Аз се страхувам да правя прогнози за жизнеспособността на 48-ия парламент именно поради факта, че ние се намираме в една изключително напрегната геополитическа ситуация.“

И в тази сложна ситуация, когато политиците едва ли ще успеят да изпълнят поръчката на избирателя за консолидация и диалог, за да може страната ни да преодолее многопосочните кризи, проф. Груев напомни силата на гражданското общество:

"Историята ни е пълна с примери, според които начините за промяна на политическото статукво са два – първият фактор е външният и геополитическата ситуация, която се мени като един ветропоказател. И вторият, който е автентичен опит за промяна на политическото, социалното и икономическо състояние на страната – това е импулс, който идва отвътре, от гражданското общество. Една от изключителните добродетели според християнската религия е търпимостта и смирението, но в някои случаи това не се явява като добродетел. Особено когато ние се намираме в една изключително тежка не само икономическа и геополитическа, но и демографска криза. Ние сме най-бързо изчезващият народ, не на Балканите, не в Европа, а в целия свят – от 193 държави ние се топим най-бързо. Ако не се събудим, ние просто ще изчезнем."

Снимки: Ева Копанкова-Златева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В Цариброд обсъждаха промени, които се очакват в Сърбия

Промените се "усещат във въздуха", студентите върнаха надеждата, която не е имало от години и обществото трябва да стане нормално – това са посланията от трибуната "Към какво общество се стремим", която се състоя в залата на Центъра за култура в..

публикувано на 02.01.25 в 15:32
Неделното училище в гр. Мирес, о. Крит

Българите на остров Крит имат пет училища, но се нуждаят от консулска служба

"Сдружението на българите на остров Крит" (гр. Βουλγαρική Ένωση της Κρήτης) вече девет години полага усилия да бъде мост между България и сънародниците ни в най-южната гръцка територия, замествайки понякога най-нужния елемент – държавата. Сред целите,..

публикувано на 02.01.25 в 09:40
Снимка: личен архив на Александър Полибза

В обичая "По́ле, по́ле" се преплитат християнските и езическите вярвания на бесарабските българи

Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и..

публикувано на 01.01.25 в 08:05