След като в петък депутатите избраха председател на 48-ия български парламент, работата на Народното събрание се "отпуши" и даде зелена светлина на преговорите за съставяне на правителство. Те се водят от контактна група, излъчена от ГЕРБ, която включва Росен Плевнелиев – президент на страната в периода 2012-2017 г., и бившия външен министър Соломон Паси. Очаква се те да излязат с декларация, която да се фокусира върху приоритетите и решенията, по които са намерени пресечни точки при разговорите с политическите сили.

Сред конкретните теми, по които ще се търсят близки позиции са влизането на България в еврозоната, превъоръжаването на българската армия и "спешни въпроси" като Плана за възстановяване и борбата с корупцията. Двамата определиха задачата си като много трудна, но с амбицията да намерят общи приоритети между политическите сили, свързани с "европейското и демократично развитие на България". От ГЕРБ-СДС, които имат най-много депутати в НС обявиха, че са готови да преговарят за съставяне на правителство с всички парламентарни групи, след като получат първия мандат от президента. Те допускат да сформират управление на малцинството, което по определени политики да получава и по-широка подкрепа в парламента.

• Един от малкото възможни варианти е кабинет на малцинството на ГЕРБ

"Спорната фигура на новия председател на парламента и подкрепата от такава шарена коалиция показва какъв ще бъде животът на следващия парламент" – заяви политологът Иво Инджов.

Той е убеден, че значението на официалното мнозинство ще бъде пренебрежимо малко:

"Ще доминират ситуативни мнозинства. В случая БСП игра контра на "Продължаваме промяната“ и затова стана възможен изборът на Вежди Рашидов (от най-голямата парламентарна група ГЕРБ-СДС – бел.ред.). Можем да наречем тази коалиция и хартиена коалиция, защото е най-вероятно ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход”, защо не и с подкрепата на "Възраждане“, да върнат хартиените бюлетини. Трудно ще бъде управлението и още по-трудно ще бъде съставянето на правителство".

Според бившия заместник-председател на законодателния орган Екатерина Михайлова, случилият се все пак избор на Вежди Рашидов има и своята добра страна:

"Народното събрание ще може да започне работа. Не бива да забравяме, че тя е свързана с доста спешни задачи, сред които на първо място е излъчването на правителство. Междувременно обаче трябва да бъде разгледан и приет новият държавен бюджет, законите по Плана за възстановяване и устойчивост. България вече доста време стои без работещ парламент. Съществува и риск за девалвирането на тази институция, ако народните представители не започнат да се държат на висотата на своите задължения."

"От много време има упреци към българските политици, че не спазват обещанията, дадени преди изборите. В момента поне две от парламентарните групи обаче ги спазват напълно. Те са категорични, че по никакъв начин няма да влизат в каквато и да е коалиция или съприкосновение с ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" – обясни политологът Георги Киряков. Затова той не е оптимист за онова, което предстои оттук нататък: "Много трудно ще бъде постигнат консенсус за кабинет, за бюджета, за законите по ПВУ, Инспектората към Висшия съдебен съвет и т. н., защото тези сили са казали – ние с ГЕРБ и ДПС няма да решаваме тези важни за България въпроси.“

Неоптимистична е и прогнозата за политическия хоризонт пред евентуално правителство на политолога Петър Чолаков.

"Рано е да се говори, че има нова четирипартийна коалиция, оформена при избора на Вежди Рашидов за председател на 48-ото Народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход". Причината – Корнелия Нинова не би поела риска да подкрепи явно правителство с мандат на ГЕРБ, защото това ще доведе до тоталното обезличаване на БСП. А и г-жа Нинова ще си отвори нов фронт с критиците ѝ в партията, които няма да ѝ простят никога едно такова решение. Мисля, че поне от гледна точка на нейната биография, в която е била твърда опозиция на Борисов в продължение на години, не би могла да подкрепи правителство на ГЕРБ."

Затова, освен ако не се формира мнозинство за кабинет с хоризонт до местните избори през есета на 2023 г., най-вероятният изход от този лабиринт ще бъдат нови предсрочни избори през февруари – убеден е Чолаков.

Съставил: Йоан Колев