Богатството на един човек се крие в малките неща – думите, спомените, вкуса на бабиното сладко. Богатството на един народ е връзката между поколенията, паметта и уважението по пътя към един по-добър свят, с който да се гордеем. Така определя житейската си философия докторът по европейско и транспортно право Ерик Евтимов. Сънародникът ни повече от двайсет години изгражда мост между България и Швейцария в търсене и съхраняване на българщината.
"Човек, който живее в различни страни, има едно разделено виждане върху нещата, което в много случаи е положително, защото дава силата и възможността да сравнява и да търси истинските и важните неща в живота“, убеден е преподавателят в университета на Берн.
Цялата 2022 година в България е посветена на 140 години от рождението на един от най-големите родни художници – Владимир Димитров-Майстора (1.02.1882 – 29.09.1960). Д-р Евтимов е наследник на хазяите на Майстора в село Раждавица, Кюстендилска област, и е дигитален посланик на творчеството му в международен проект, посветен на годишнината.
Родовата памет и история е в основата и на двете му книги – "Егрекът" и "Шака ореси", посветени на диалектите в селата около планината Витоша и на традиционната българска кухня. И на прага на 1 ноември, Деня на народните будители, сякаш Ерик Евтимов е съвременното олицетворение на онези важни за обществото ни хора, които са запалвали искрата на знанието, гордостта и вярата в доброто. Той самият е на мнение, че всеки един от нас може да бъде будител на времето си.
"Будителят с главно "Б" е у всеки един от нас, защото всеки може да събере малките неща и да ги предаде в полза на голямото общество, което да върви напред. Моето е българското."
Така, с помощта на своята майка, д-р Евтимов "събира" речник с 2000 диалектни думи и изрази от южния склон на Витоша и го посвещава на предците ни и в чест на нашите деца и внуци. Заглавието на книга е "Егрекът“ (лятна подвижна кошара за добитък – бел. ред.), и ни представя думи и изрази, част от ежедневното битие на старите българи от селата по двата бряга на река Струма, до полегналия в низината Перник.
"Книгата се роди когато, пътувайки из Европа осъзнах, че освен официалните езици има и диалекти, които са тясно свързани с определени ситуации и хора. Диалектът е много изконно и много силно послание. Казвам го като човек, който владее седем езика. Това е нещото, което ме накара да събирам думите, които са от пулсацията на кръвта", обяснява той.
И дава за пример кантон Берн, където се говори ежедневно на диалект и речникът на този диалект включва 650 думи. "Това е обогатяване на общуването и продължава връзката с миналото" – смята българинът.
Това лято излезе и втората книга от поредицата – "Шака ореси“ (Егрекът 2). В превод заглавието е "Шепа орехи", а книгата е посветена на неговата майка и семейния матриархат в българската културна традиция. В нея специалистът по право се насочва към кухнята и включва готварски рецепти, носещи вкуса на миналото.
"Става въпрос отново за българския род“, обяснява ни Ерик Евтимов. И признава, че първото, с което свързва спомените за своята баба Люба например, са миризмите на манджите й, които тя приготвяла много бързо и с малко продукти, набрани от "градинчето".
"Традиционната българска кухня, сравнявайки с другите кухни на света, се различава от бързия и много натурален начин на готвене. С продукти, които са свежи за деня, и вкус, който остава много характерен заради съставките. Пресъздавайки ги в една книга, се получава едно митично разбиране за готвенето, като благодарност, че семейството се е събрало заедно", посочва д-р Евтимов. И допълва, че "майката, домакиня и пазителка на дома, говори чрез гозбите си".
И наред с рецептите за пържени кюфтенца по селски "Миане“, супа топчета, телешко – горски кебап, попска яхния, млечна домашна чорба, или такава от три китки, е описал и най-важната за него – тази за сладкото от бели череши – беловици.
"Това за мен е и символът на кюстендилския край още от детските ми години. Когато родата се събираше вкъщи, при баба Люба, се сервираше въпросното сладко от беловици в малки купички, които се заливаха със студена вода. За мен най-свидният спомен е как се изпиваше тази студена вода, след като се изяде сладкото."
И като Мадленките на Пруст, споменът за щастливото детство в България се оказва една купичка със сладко от бели череши за д-р Ерик Евтимов.
Интервю: Мария Мира Христова, БНР-„Христо Ботев“
Текст: Весела Кръстева
Снимки: БНР, архивВ Музея на еврейския народ (Museum of the Jewish People) в Тел Авив, Израел днес отбелязват 130-годишнината от рождението на Димитър Пешев, праведник на народите от света, заместник-председател на 25-ото Народно събрание на България, съобщават от..
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г. българското училище “Кирил и Методий” в Париж. На нея са поканени всички родители, чиито деца имат..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..