На 27 октомври светът отбелязва 240-годишнината от рождението на Николо Паганини – геният, за когото още приживе се разказват легенди заради брилянтния му маниер на свирене, граничещ със свръхестественото. Съвременниците му го описват като ексцентричен, понякога безцеремонен и невъзпитан, невероятно свободолюбив, неподражаем на сцената.
Роден е през 1782 г. в Генуа, на 12 г. вече свири в църкви и на светски събития, композира първите си произведения. Сравнително рано започва да изнася концерти и печели невероятна за времето си слава. Магнетичен, наричан понякога дори демоничен, Паганини неизменно успявал да покори публиката – първо в Италия, а след това в цяла Европа – Франция, Германия, Чехия, Полша, Англия… Композиторите, чиито творби свирел, често били недоволни от твърде свободните му интерпретации. Може би затова е останал в историята преди всичко с несравнимите изпълнения на собствените си произведения. Значителна част от тях са публикувани след смъртта му, тъй като виртуозът забранявал да ги свирят други цигулари.
През 50-те години на ХХ век в родния му град е основан международен конкурс за цигулари на негово име, който е сред най-авторитетните подобни форуми. Лауреатските места са общо шест, но през годините невинаги се присъждат всички награди. Забележителен е фактът, че малка България, получила исторически шанс за професионална музика едва в края на XIX век, има немалко свои представители сред лауреатите на конкурса. Всички те успяват да развият блестяща кариера на солисти и концертмайстори на престижни оркестри.
Веднага трябва да споменем Емил Камиларов – единственият българин, спечелил първо място в конкурса ˮНиколо Паганини“. Годината е 1961-а, а големият наш цигулар е на 33 г.
Скоро след това става професор в Националната музикална академия, която днес носи името на Панчо Владигеров. Заедно със съпругата си Дина Шнайдерман основават камерен оркестър, с който изнасят концерти по цял свят. Отношенията им със социалистическата власт се усложняват през 80-те години на ХХ в., когато се установяват в Швеция. Там създават музикална школа, продължават и концертната си дейност.
През 1966 г. Николай Марангозов се нарежда пети в престижния конкурс. Българското присъствие се запазва и през следващите две години, когато Петър Делчев последователно печели четвъртото място. Той е единственият българин, записал два пъти в биографията лауреатство на конкурса. При това през 1967 г. той все още не е навършил 18 г. и според регламента не е имал право да участва. По настояване от българска страна получава специално разрешение и, независимо, че е най-младият участник, се класира сред победителите. Останалите са от тогавашния СССР и Украинската съветска република, само един е от Франция. Петър е сред най-младите и през 1968 г., отново е четвърти, този път сред цигулари от Израел, Япония, Румъния и Франция.
В началото на 70-те години на м.в. 20-годишният (тогава) Минчо Минчев печели второ място, Георги Тилев – четвърто, а Ваня Миланова – трето. Следва пауза от 12 години – до успешното участие на Ангелина Абаджиева, която си тръгва с четвърта награда. А през 1989 г. Васко Василев (на 19 г.) е класиран от журито на второ място, при неприсъдена първа награда.
Днес Васко е толкова известен, че не се нуждае от представяне. Концертмайстор е на Кралската опера в Лондон, където работи и като творчески продуцент.
В заключение да кажем, че конкурсът на името на великия цигулар се провежда на всеки две години, наградният фонд е сериозен, а ние очакваме следващите български победители, които да запишат имената си в летописите му.
Снимки: visitgenoa.it, premiopaganini.it
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..