На 27 октомври светът отбелязва 240-годишнината от рождението на Николо Паганини – геният, за когото още приживе се разказват легенди заради брилянтния му маниер на свирене, граничещ със свръхестественото. Съвременниците му го описват като ексцентричен, понякога безцеремонен и невъзпитан, невероятно свободолюбив, неподражаем на сцената.
Роден е през 1782 г. в Генуа, на 12 г. вече свири в църкви и на светски събития, композира първите си произведения. Сравнително рано започва да изнася концерти и печели невероятна за времето си слава. Магнетичен, наричан понякога дори демоничен, Паганини неизменно успявал да покори публиката – първо в Италия, а след това в цяла Европа – Франция, Германия, Чехия, Полша, Англия… Композиторите, чиито творби свирел, често били недоволни от твърде свободните му интерпретации. Може би затова е останал в историята преди всичко с несравнимите изпълнения на собствените си произведения. Значителна част от тях са публикувани след смъртта му, тъй като виртуозът забранявал да ги свирят други цигулари.
През 50-те години на ХХ век в родния му град е основан международен конкурс за цигулари на негово име, който е сред най-авторитетните подобни форуми. Лауреатските места са общо шест, но през годините невинаги се присъждат всички награди. Забележителен е фактът, че малка България, получила исторически шанс за професионална музика едва в края на XIX век, има немалко свои представители сред лауреатите на конкурса. Всички те успяват да развият блестяща кариера на солисти и концертмайстори на престижни оркестри.
Веднага трябва да споменем Емил Камиларов – единственият българин, спечелил първо място в конкурса ˮНиколо Паганини“. Годината е 1961-а, а големият наш цигулар е на 33 г.
Скоро след това става професор в Националната музикална академия, която днес носи името на Панчо Владигеров. Заедно със съпругата си Дина Шнайдерман основават камерен оркестър, с който изнасят концерти по цял свят. Отношенията им със социалистическата власт се усложняват през 80-те години на ХХ в., когато се установяват в Швеция. Там създават музикална школа, продължават и концертната си дейност.
През 1966 г. Николай Марангозов се нарежда пети в престижния конкурс. Българското присъствие се запазва и през следващите две години, когато Петър Делчев последователно печели четвъртото място. Той е единственият българин, записал два пъти в биографията лауреатство на конкурса. При това през 1967 г. той все още не е навършил 18 г. и според регламента не е имал право да участва. По настояване от българска страна получава специално разрешение и, независимо, че е най-младият участник, се класира сред победителите. Останалите са от тогавашния СССР и Украинската съветска република, само един е от Франция. Петър е сред най-младите и през 1968 г., отново е четвърти, този път сред цигулари от Израел, Япония, Румъния и Франция.
В началото на 70-те години на м.в. 20-годишният (тогава) Минчо Минчев печели второ място, Георги Тилев – четвърто, а Ваня Миланова – трето. Следва пауза от 12 години – до успешното участие на Ангелина Абаджиева, която си тръгва с четвърта награда. А през 1989 г. Васко Василев (на 19 г.) е класиран от журито на второ място, при неприсъдена първа награда.
Днес Васко е толкова известен, че не се нуждае от представяне. Концертмайстор е на Кралската опера в Лондон, където работи и като творчески продуцент.
В заключение да кажем, че конкурсът на името на великия цигулар се провежда на всеки две години, наградният фонд е сериозен, а ние очакваме следващите български победители, които да запишат имената си в летописите му.
Снимки: visitgenoa.it, premiopaganini.it
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Мери Бойс Бенд изпълняват обещанието си да изпият лятото докрай с новата си песен "Събуди ме чак през май". Верни на себе си, в навечерието на зимата..