Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бедността превръща десетки българи в жертви на трафик

Снимка: Pixabay

Едно обаждане към Националната линия за борба с трафика на хора не струва нищо, но може да спаси живота и здравето на човек, попаднал по неволя в мрежите на престъпни групи. Това е главното послание на кампанията "Виждаш ли ме?" – съвместна инициатива на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и фондация "Кампания А21". Целта ѝ е да провокира бдителност и активност в обществото ни, а статистиката за трафика на хора в световен мащаб е направо стряскаща – в момента има близо 50 милиона съвременни "роби", които са въвлечени в някаква форма на експлоатация.

В България за този проблем се говори от години и въпреки достъпната информация в електронните медии, страната ни запазва едно от водещите места в негативната класация на държавите, от които се "изнасят" хора, за да бъдат използвани и експлоатирани. Най-често това се случва при опитите им да намерят по-добра работа и по-добър живот в страната или чужбина. По данни на прокуратурата за 2021 г., пострадалите от трафик българи са 468, а от НКБТХ са идентифицирали 132-ма пострадали.

За да алармира за потенциалния риск от трафик на хора и това послание да достигне до колкото се може повече българи, авторите на кампанията са заснели два късометражни филма, които образно и правдоподобно описват историята на двама млади, попаднали в престъпните схеми на трафикантите. "Целта и на двете ленти е всеки зрител да разбере колко лесно може да се окаже в някаква форма на трафик на хора, водеща към сексуална или трудова експлоатация" – каза Моника Николова, директор на фондация "Кампания А21".

"Има и национална телефонна линия – 0 800 20 100, на която могат да се подават както сигнали, така и да се провери оферта за работа, която е предизвикала съмнение. За 2021 г. има близо 800 обаждания към горещата линия" - припомни Моника Николова в интервю за БНР "Хоризонт". По думите ѝ, жертви на сексуална и трудова експлоатация стават основно хора от икономически по-слабите райони, най-често от Видин, Монтана, Враца, Плевен.

Кадър от филма „На брега на морето“

Освен с важните послания към аудиторията, двата късометражни филма "Град на призраци" и "На брега на морето" се отличават и с актьорската игра на Мартин Христов и Анжела Недялкова, които пресъздават майсторски част от житейските перипетии на двамата герои, попаднали в клопката на трафика. Преди ден /на 26 окт./, младите актьори имаха възможността за първи път да представят филмите и да обсъдят с публиката проблемите, свързани "робството на 21 век"

"Когато се опиташ да се превъплътиш в образа на жена, станала жертва на трафик и сексуална експлоатация, няма как да не подходиш с голямо съчувствие към нейната тъга, болка и гняв към всички несправедливости, които са се случили – казва младата актриса Анжела Недялкова, за ролята си във филма "На брега на морето". – То е нещо като да си представиш, че изведнъж целият ти живот се срива. А у зрителя се поражда желание да промени нещо и то на практика има начин. Трябва да останем будни, да бъдем наблюдателни и повече да обръщаме внимание един на друг в обществото. Тогава ще видим индикации, че сме свидетели на трафик на хора и експлоатация. Следващата стъпка е ясна - да подадем сигнал на националната гореща линия."

"Причината да не се получават толкова много сигнали на горещата телефонна линия, това е вътрешният трафик. По-често са обажданията за жертви, които вече са в чужбина, но не и за тези, които са експлоатирани вътре в страната"– обяснява Крисчън Елиът, сценарист и режисьор на филмите за България и още над 20 продукции, посветени на човешките права и свободата на личността да има избор в живота.

"В почти всяка страна по света има вътрешен трафик – посочва режисьорът. Случаят с главната героиня на филма "На брега на морето" е съвсем реален, момичето е, жертва на трафик. Тя не беше виждала никога морето и мечтаеше за това. Когато споменахме за нея на някои българи, на тях им изглеждаше напълно невъзможно някой да не е виждал морето. Но това е факт за това момиче и това нейно желание, в съчетание с голямата ѝ бедност, съставляваха нейната уязвимост. Тъкмо това я е довело до много тъжна, трагична съдба. Като разкриваме този случай, нашето намерение е повече българи да предприемат действия, особено в борбата с вътрешния трафик. Там ни трябва подкрепата на хората и то на цялата общественост. Иначе първият филм, който направих с екип от България беше актрисата Евелин Костова. В него ставаше дума за млада жена, която попада в трафик на хора през Черно море. Толкова много ми хареса целия процес и работата с българския екип. Очарован съм от тези хора, а също и от българската естетика, стилът, който виждам, пътувайки в страната. Невероятно е. Голямо удоволствие за мен беше да виждам колко много работа върши всеки един от екипа, а българските актьори са брилянтни, невероятни. Да работя с тях беше истинско удоволствие."

 

Снимки: pixabay,  Facebook / A21 Bulgarıa, Гергана Манчева



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българското чат приложение BgGPT може да се ползва безплатно от всички

Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение, достъпно на адрес bggpt.ai...

публикувано на 24.11.24 в 14:00
Десислава Радева и Румен Радев във Виетнам

Румен Радев започна официалното си посещение във Виетнам

Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение във Виетнам. Това е първата визита на чуждестранен държавен глава след встъпването в длъжност през октомври т.г. на новия президент Лъонг Къонг. Посещението на Румен Радев започна със среща с..

публикувано на 24.11.24 в 12:06

ИСС с остра реакция срещу законопроекта на "Възраждане" за чуждестранните агенти

Икономическият и социален съвет на Република България остро критикува внесения в Народното събрание законопроект на "Възраждане" за регистрация на чуждестранни агенти. В резолюция съветът определя предложенията като "дискриминационни", нарушаващи..

публикувано на 24.11.24 в 10:58