Тази година се навършват 100 г. от създаването на Рапсодия "Вардар" – едно от най-популярните български произведения, познато в най-различни транскрипции. Музика, написана с размах, бляскава, празнична, колоритна – каквото е изобщо творчеството на Владигеров. И със сигурност най-известната творба на българския композитор, пианист и диригент.
Преди сто години 23-годишният (тогава) Владигеров все още живее в Берлин. Започнал музикалното си образование в България, през 1914 г. , заедно със своя брат-близнак – цигуларя Любен Владигеров, отива в германската столица, където учи при известни педагози. Композиторът два пъти печели престижната Менделсонова премия на Берлинския университет. През 1918 г. – за своя Първи концерт за пиано, опус 6 и през 1920 г. – за “Три импресии“ (всъщност, това са три пиеси от цикъла ˮДесет импресии за пиано“, опус 9, които Владигеров преработва за симфоничен оркестър).
Не по-малко забележителен е фактът, че големият диригент Херберт фон Караян още като студент е изпълнявал произведения на Панчо Владигеров, а през 1926 г. се дипломира с неговия Концерт за пиано № 1.
Както е известно, композиторът работи за Deutsches Theater (от 1920 до 1932 г.), по покана на самия Макс Райнхард. В този период (през 1922 г.) композиторът сключва договор с известното виенско издателство Universal Edition. През същата година написва Рапсодия ˮВардар”, която в първия си вариант е за цигулка и пиано. Историята на създаване разказва самият Владигеров.
Според думите му, през 1921 г., в една кръчма в Берлин се намират българи, сред които художникът Константин Щъркелов и Панчо Владигеров. В разгара на вечерта Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров вади нотно тефтерче и си записва мелодията. Не след дълго кани приятели си у дома, където Панчо и Любен Владигерови изсвирват премиерно пред публика новото произведение, наречено Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г. По-късно научават, че темата, върху която композиторът е изградил крайните дялове на творбата, всъщност е патриотичната песен на Добри Христов ˮЕдничък чуй се вик“, включена в сборника ˮБалкански песни“. През следващата 1923 г. произведението е издадено от Universal Edition под името Българска рапсодия ˮВардар“. По-късно (1928 г.) Владигеров я оркестрира за голям симфоничен оркестър, прави и още няколко транскрипции, а през 1971 г. Любен Владигеров преработва ˮВардар“ за две цигулки соло. Това накратко е историята на това произведение, изпълнявано наистина по цял свят и превърнало се в емблематично не само за своя автор, но и за българската музикална култура.
През 2025 г. най-старата извънстолична опера в България – Старозагорската, чества вековен юбилей със серия впечатляващи проекти. На 10 май от 19.00 часа симфоничният оркестър на театъра под палката на главния диригент Ивайло Кринчев ще представи на..
Дара Екимова представя "C’est La Vie" - пореден сингъл от своя дебютен албум "Тази стая". Певицата е написала песента заедно с Кристиан Костов, музикалният продуцент Dexter и Венци Венц. Според авторите "C’est La Vie" е за онези моменти, които са..
Млади музиканти от 11 държави ще се състезават в първото издание на Международния цигулков конкурс "Cantus Firmus", който се реализира с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура", Министерството на културата и в партньорство с Нов..
На 14 май от 19,30 ч. в камерна зала "България" е дебютният концерт на трио "Пезанте" (Pesante) – клавирно трио, което обединява младите..
Дни преди да отпразнува рождения си ден, Михаела Филева поднася на почитателите си подарък – своя най-нов видео-сингъл "Допаминов герой". Освен мощен..
Познаваме младата Димитрина Германова най-вече като сребърна медалистка от юбилейния десети сезон на " Гласът на България", но още преди това тя е..