Близо 800 украинци с български произход отбелязаха 8-те месеца от началото на войната в Украйна в началото на миналата седмица, внасяйки писмо с призив за помощ и подкрепа за страната, до Президентството, Министерският съвет и Народното събрание. Народните представители показаха, че са чули техния апел като подкрепиха решение на Народното събрание България да предостави военна помощ на Украйна. “За" предложението гласуваха 175 депутати, "против" 49 - от БСП и от "Възраждане", а един от Продължаваме промяната се въздържа. Съгласието дойде 9 месеца след началото на войната и близо 7 месеца след като за първи път такова предложение беше внесено в парламента.
“Решението ме зарадва. Шикалкаването и пристъпването от крак на крак, беше много тежко за мен” – призна в интервю за БНР бесарабската българка Наталия Лулчева. И коментира нападките от страна на партия “Възраждане“, че подписалите апела за военна подкрепа имат користни цели:
“Това е абсолютна неистина. Мога да изброя хора, които познавам лично – бесарабски българи на фронта в момента. Това са мои сънародници, които просто искат да си пазят земята. Те обичат България и знаят за нея, говорят български език, но са граждани на Украйна. Така че аз не позволявам някой да ми казва, че съм платена отнякъде.“
До месец Министерският съвет трябва да извърши преглед на наличното въоръжение и техника, за да е ясно какво можем да предоставим. Депутатите дадоха кратък срок за подписване на споразумение за предоставяне на необходимото на Украйна оборудване, като се отчитат българските възможности, и подчертаха необходимостта от провеждане на срещи със съюзниците от НАТО, за да се предостави на България военна техника и ускорено страната да се освободи от остарялото съветско въоръжение.
Рискът да се увеличи дефицитът в отбранителните ни способности е реален, ако не се намери вариант да се компенсира предоставеното на Украйна въоръжение и оръжейни системи – посочи в интервю за БНР бившият министър на отбраната Ангел Найденов. По думите му, от 2021 година България разполага с един основен документ - Програмата за развитие на отбранителните способности, която описва възможностите на страната ни: "Така че с какво разполагаме, е достатъчно ясно".
"България не е неутрална държава, а участва във вземането на решения като част от т.нар. формат "Рамщайн" заедно с още 60 държави и международни организации, осигуряващи военно-техническа помощ за Украйна, която вече надхвърля 126 млрд. долара", напомни Найденов. "България подкрепя санкциите срещу Русия и като част от ЕС страната ни е част от страните, подкрепили създаването на специален фонд, чрез който се осъществява финансирането на военни сделки за Украйна", поясни анализаторът.
Според друг военен експерт и бивш министър - Велизар Шаламанов, България може да предостави бронирана техника и ракетно-зенитни комплекси, включително и самолети, но най-вече боеприпаси. "Страната ни има мобилизационни запаси за много по-голяма армия от тази, която поддържаме", счита той. Що се отнася до заместващата техника, Шаламанов обясни, че получаването ѝ е възможно по ясно разписана програма за превъоръжаване.
"Възможно е в кратки срокове да имаме батареи "Патриот", които са с по-високи способности от комплекса С300. Те могат да гарантират сигурността на столицата и други градове, както и на АЕЦ. Можем да засилим и противовъздушната отбрана в пограничните райони.
Видяхме, че Германия предостави бронирана техника на Гърция. Други страни също получават техника, включително хеликоптери и артилерийски системи. Колкото повече закъсняваме с решението, толкова възможността да получим нова техника намалява. Складовете на Запад не са претъпкани."
"Не трябва да се изчака подмяната преди да изпратим военна помощ, тъй като има необходимост от време, за да бъда произведени някои от новите неща, с които ще бъде подменено нашето въоръжение", категоричен е председателят на парламентарната комисия по отбрана и депутат от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев.
"Българската армия, освен оперативните наличности, които използва в момента, има и такива, които са в резерв. Украинската страна иска - една от най-големите ѝ необходимости - 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски снаряди. Българската армия има изобилие от подобни. Междувременно МС е внесъл програма за модернизация на армията, в която предвижда подмяната на нашите системи от тези калибри с НАТО-вски – 155 мм. И ние трябва постепенно да подменим и нашите боеприпаси. Ако успеем да предоставим една част от боеприпасите, които в момента са ни налични, с ангажимент те да ни бъдат подменени с НАТО-вски стандарт след няколко години, когато ще дойдат новите системи, то тогава ще имаме успешен проект и ще можем ефективно да помогнем. Това един прост пример как работи механизмът."
Според народния представител и член на комисията по външна политика Георг Георгиев модернизацията на армията трябва да започне незабавно:
"Надявам се, че няма да бъде задача на политиците да убеждават експертите за това, че държавата ни е уязвима, ако продължи да поддържа своето старо съветско въоръжение – коментира Георгиев. – Ние сме изложени на прекалени рискове и ако не пристъпим незабавно към модернизация и приобщаване на нашата армия към способностите на нашите съюзници в НАТО, това само може да доведе до затруднения в бъдеще за нашата собствена сигурност."
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ. По случая се работи заедно с компетентните власти. Установена е връзка с четирима от търсените..
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..
В "България днес" на 5 ноември отново обговаряме политическата ситуация след извънредните парламентарни избори на 27 октомври...