Фотографските открития на преводачката Жасмина Панайотова

Пеперуда, искряща в цветовете на слънцето; водата и нейното заиграване с реалността; птица, жадно протегнала човка към късче храна… Хиляди пъти на ден подминаваме дребни нещица от света около нас, без да се спираме, без да се взираме, без да си позволим да почерпим от зареждащата сила на тяхната красота. В преводаческото ежедневие обаче често "дяволът е в детайлите" – малък жест или мимика обръщат смисъла на думите и репликата “Много ми се иска“ може да се окаже, че означава „Хич не ми се иска“. Така, с фокус върху детайла се раждат най-красивите фотографии на Жасмина Панайотова.

Тя е фотограф-любител и лови момента не с професионална техника, а с това, което има под ръка – мобилния си телефон. Българката вече 34 години живее в Швеция, където я отвежда любовта. През 1987 г. работата ѝ като преводачка с английски към Комитета за култура в София я среща с нейния бъдещ съпруг, който идва в страната ни с шведска стипендия. Година по-късно Жасмина заминава за Гьотеборг, където живее и днес и продължава да се занимава с преводи. Дългите разходки в гората са нейният начин да се разтоварва. "Както знаете, природата е източник на безкрайна красота. И там пред мен се появяват картини, които ме провокират да ги запечатам, за да споделя момента", казва Жасмина пред Галина Стефанова от БНР-Кърджали. Нейна най-голяма страст са птиците и затова те често са "главните ѝ герои":

"Моите любими птици са речните чайки с техните кафяви глави, контрастиращи на белите им тела. Именно с тях се заигравам понякога до едно езеро, хвърлям им хляб във въздуха и тогава дебна и ги снимам. С тях се играе много приятно. Снимам също така и гълъби. Не мога да кажа, че снимам само редки птици. Напротив, само обикновени птици. Но много се впечатлих от корморан, който срещнах това лято на черноморското крайбрежие и също го снимах. Да не забравим и моята любов към щъркелите, която съм донесла със себе си от България и която намира почва и екземпляри и тук, на шведска земя, и се развива".

Жасмина е първият заклет устен преводач от шведски на български език. Превежда в областта на правораздаването, здравеопазването и образованието. Невероятната професия на преводача я вкарва в какви ли не необичайни ситуации:

"Спомням си един случай отпреди 5-6 години, който ми направи силно впечатление. Наложи се да превеждам на едно планирано раждане със секцио. Трябва да ви кажа, че колкото и да си мисли човек, че е подготвен за всичко, аз бях доста изненадана и развълнувана от това, което видях. Наложи се да присъствам в операционната зала до самата родилка, а дори имах и възможността да погледна точно какво правят хирурзите по време на секциото. Т.е. видях отворена жива човешка плът. Беше доста величествено. Присъствах на началото на един нов живот и се вълнувах наистина силно", – разказва преводачката.

Казват, разстоянието и времето отслабват любовта. Въпреки това Жасмина продължава да поддържа жива връзката си с България и българската природа:

"Идвам си доста често в България. Имаше дори един период, в който си идвах по няколко пъти годишно. Идвах си главно заради интереса към българските планини, които обикалях неуморно. Между другото, след като навърших 50 години, набрах сили и кураж да осъществя една стара своя мечта – да се кача на седловината Кончето в Пирин. Успях също да изкача Мусала, Вихрен, Ботев и още няколко високи български върхове. Обичам да обикалям навсякъде, дори без планове, без цел и посока и попадам на невероятно красиви места, където и да отида."

За тези български красоти тя разказва в снимки и слово на своите шведски приятели, които обичат да летуват в Слънчев бряг и други големи наши черноморски курорти: "Бих искала да знаят, че освен Черноморието, България има много други красиви места – че има разкошни планини, които предлагат чудесни условия за туризъм и отдих, че има красиви градове и села, че има Велико Търново, етнографския комплекс "Етъра", Копривщица, Перперикон…"

Съставила: Миглена Иванова (по интервю на Галина Стефанова, БНР-Кърджали)

Снимки: Жасмина Панайотова