ˮНищо не ми обещавай за утре, днес вече ценя всяка минута… Искам цвете – едно, но сега…Защото утре започва от днес…“. Това е откъс от популярната през 90-те години на м. в. песен ˮУтре започва от днес“. Повод да си припомним тези думи е 10 ноември – Ден на свободата на словото в България. Датата, която свързваме с началото на демократичните промени в България, става символ и на свободното изразяване през 2003 г., по време на връчването на ежегодните награди за журналистика ˮЧерноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България.
На 10 ноември през 1989 г. Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на първия в държавата Тодор Живков, което дава възможност на България да поеме по нов път на развитие след 45 години социалистическо управление. А музиката вдъхновяваше хората и им даваше сили да преминат през последвалите нелеки години.
„Мисля, че изкуството е един паралелен свят. Човек може да избяга в него, когато спре да му харесва онова, което го заобикаля. През онези ˮсоц години“ музиката беше парченце, къс свобода…“ – казва в интервю за Радио България обичаният Валди Тотев от ˮЩурците“. Той, заедно с още много музиканти, беше неизменна част от протестните митинги, които заливаха площадите в това време на огромен ентусиазъм и надежда за промяна, за по-добро бъдеще, за свобода на словото, на изкуството, на личността.
Тогава се родиха и т.нар. песни на протеста, а казаното в тях и до днес поставя въпроси – успя ли обществото ни да се раздели с недъзите си, в правилната посока ли ни поведоха хората, които избрахме да ни управляват, постигнахме ли така мечтаната свобода… И по-малко ли са хората, които днес, именно днес искат хляб и топли обувки, както пее Илия Ангелов от ˮДиана експрес“, автор на музиката на ˮУтре започва от днес“. Текстът е на Александър Петров.
Когато през 1921 г. посещава Балчик, румънската кралица Мария е възхитена от красотата на местността и скоро решава да се върне и да остане. През 1924 г. започва изграждането на дворцов комплекс за кралицата. Проектът е на италиански архитекти и..
От 27 до 29 юни Деветашкото плато и селата в региона са превърнати в сцена на фестивала " Джаз под звездите". Единадесетото издание на едно от най-поетичните музикални събития у нас стартира още в петък вечерта в Старата мелница на село Кърпачево с..
Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с оркестъра на Българското национално радио от средата на 80-те години на ХХ век. И въпреки че..
" Ако нотните редове приличат на телеграфни жици, с накацали по тях лястовички, то със своите хиляди ноти той е опасал цялата българска земя и върви..
Ясно