Ако посетите нашенски фермерски пазар, ще останете впечатлени от невероятното разнообразие от типично български биопродукти. Спектърът е широк – от натурална козметика и напитки, до био храни и дори лечебни препарати по рецепти от народната медицина.
Да си биопроизводител в България обаче си е истинско предизвикателство, научаваме от Пенка Цочева от град Троян. През 2005 година върху собствена земя, тя засажда първите декари арония, ябълки и сливи, започва да отглежда и дюли. По-късно решава да обогати палитрата си с една нетипична за географските ни ширини култура - планински лимон, който чудесно вирее на 1000 метра височина сред суровия климат на Троянския Балкан. “Планинският лимон стана хит покрай респираторните заболявания като ковида, грипа и пневмониите“- казва Пенка. Биопродукцията от нейната ферма обаче трудно намира пазар, затова тя решава да затвори цикъла на производство:
След сериозния пик през 2017 г., делът на биопродукцията в България се е свил значително от 7% , до сегашните 1,5%, алармират отБългарската асоциация "Биопродукти". Затова пък търсенето е голямо и вносът от чужбина расте. Масова практика е български био суровини да се изнасят на безценица зад граници и там да се преработват. После, под формата на готов артикул, те се появяват у нас, подбивайки по този начин пазара на биопродуктите madeinBG.
“Биоземеделието е с по-ниски добиви и с далеч по-висока цена на крайния продукт“ – казва Пенка. Подобно на нейните колеги, и тя разчита на подкрепа от страна на държавата. Но заради установени схеми на измами в сектора, през последните години държавата упражнява свръх регулация, която спъва и обезсърчава производителите:
“Много са ниски субсидиите за биопроизводители, а имаше и празни години, когато Министерството на земеделието не разполагаше със средства за биологични култури. Това ни се отрази тежко. Нашата стока постоянно се контролира. Всяка години имаме нови сертификати за всичко – както за биоземеделието, така и за производството на соковете. Текат непрестанни проверки за качеството и пр.. Срещаме сериозен проблем и с изискванията на РЗИ, свързани с описанието на артикулите. Сега вече не трябвало на етикетите да пише, че продуктът ни е 100% био. Това ни поставя в още по-неравностойно положение спрямо производители на евтините и много по-некачествени сокове“- казва Пенка Цочева.
Така, пред нейния 100% натурален планински лимон с доказани здравословни качества, отглеждан и преработен по всички стандарти на ЕС, вероятно българският неособено платежоспособен потребител ще предпочете по-евтините вносни сокове, наблъскани с есенции, захар и какви ли не добавки. Пенка обаче не губи надежда, защото за нея биопроизводството е по-скоро призвание, отколкото бизнес.
Снимки: Pixabay, aroniabg.eu
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..