Още през 2018 година Европейската комисия предложи да бъде сложен край на смяната на лятното и астрономическото часово време, съобразявайки се с волята на 4,6 милиона европейски граждани, участвали в допитване по темата. Подкрепа за това решение комисията получи и в Европейския парламент, където с 410 гласа „за“, 192 гласа „против“ и 51 гласа „въздържал се“ бе прието, че страните, които ще предпочетат да запазят стандартното (зимно) часово време, могат да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на октомври 2021 г. На практика обаче това не се случи.

В края на октомври за пореден път върнахме стрелките един час назад, за да преминем на зимно часово време. Всъщност, 48% от българите предпочитат страната ни да остане целогодишно на това време, а 32% се чувстват по-добре по лятното – сочи социологическо проучване на агенция Екзакта от 2018 година. За зимното часово време се обявяват хората над 59 години и живеещите в провинцията. Лятното часово време се предпочита от жителите на столицата и големите градове.

Очаква се всяка държава членка на ЕС сама да вземе решение на кое време иска да остане. Но докато това стане, поне засега, българите и останалите европейци продължаваме да превъртаме часовниците по два пъти годишно.

“Последиците в икономически план от смяната на времето не са толкова значими, колкото тези върху здравето на хората. Сърдечно-съдовите проблеми се увеличават при смяната на часовото време, 40-45% от европейските граждани страдат от безсъние след смяната на часовото време и им трябва месец, за да се адаптират към новото време – отбелязва евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. – Нагаждането към новото часово време влияе и върху производителността на труда на хората. Всичко това ни води до извода, че трябва да преосмислим смяната на часовото време, тъй като ползите са доста по-малко от потенциалните вреди. Когато става въпрос за здраве не можем и не бива да правим никакви компромиси.“

Действително последиците, които търпи човешкият организъм при смяната на часовото време два пъти годишно са много, като умората и недоспиването са най-честите техни проявления. Кардиолози твърдят, че със смяната на времето се увеличава и броят на инфарктите, а безсънието е сред основните причини за тях. Хроничното недоспиване води и до напълняване и сърдечно-съдови заболявания. Смяната на времето нарушава основния биологичен ритъм на организма. Това засяга всички хора, но най-сериозно се отразява да онези със сърдечно - съдови и други заболявания, при които от съществено значение е приемът на лекарства в точно определени моменти от деня.

“Има хора, които са по-склонни към т. нар сезонно афективно разстройство (склонност към депресия) точно при смяната на сезоните и преминаване към зимно часово време, тъй като слънчевата светлина е пряко свързана и с хормона на щастието – серотонин, а през зимата тя е по-ограничена – отбеляза по повод връщането към зимното часово време неврологът д-р Диана Дечовска. – В такива моменти най-често нямаме настроение, енергия и изпитваме нежелание да вършим ежедневните си задачи. Този вид депресия често отключва неконтролируемо желание за храна, тоест води и до затлъстяване и рисковете свързани с него” – обясни д-р Дечовска пред БТА.

Здравословното хранене, хидратацията на организма, добрият сън, физическа активност и по възможност повече време на слънце ще ни помогнат да се справим по-лесно със промяната на часовника. По принцип е хубаво около седмица преди часовата смяна да започнем да си лягаме с около половин час по-рано, за да можем да преминем плавно периода на адаптация, съветват невролози.

Смяната на часовото време има и своята интересна история. Родоначалник на идеята е президентът Бенджамин Франклин, един от създателите на конституцията на САЩ. Още през далечната 1784 г. той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" и предлага на парижани да стават и съответно да си лягат по-рано, измествайки стрелката. Идеята става факт повече от 100 години по-късно, а европейската държава, която я прилага за първи път не е Франция, а Германия през 1916 г. с цел да намали използването на въглища за отопление и да ги пренасочи към оръжейното производство, заради бушуващата все още Първа световна война.

Дали и кога преустановяването на смяната на часовото време ще стане факт– предстои да разберем. За да продължат дискусиите по темата в рамките на ЕС, тя трябва да бъде поставена на дневен ред от страната ротационен председател на Съвета на ЕС. Последно подобен дебат е воден през втората половина на 2019 г., по време на Финландското председателство.

Чуйте повече в звуковия файл.