Пет актриси с окървавени и сковани в спазъм лица отправят вик за помощ в центъра на столицата. Влизайки в ролята на жертви, те дават началото на #несисама – кампания срещу домашното насилие над жени. Постери със заснетите им в близък план образи и с кратки послания са разположени в сърцето на София – в градинката пред “Кристал”, за да достигнат до абсолютно всеки от нас. Защото дори косвеният свидетел на насилие е отговорен колкото насилника и с действията си може да спаси живот.
“Животът е дар! Всеки трябва да разполага сам със себе си. Никой няма право да се разпорежда с чуждия живот чрез насилие! Животът може да бъде красив, осмели се да го вземеш в своите ръце!”, гласи призивът на актрисата Силвия Петкова.
За съжаление, той няма да помогне на Евгения отново да прегърне детето си, защото тя беше удушена от съпруга си и изхвърлена в куфар в шлакохранилище. Но може да вдъхне надежда, че за жертвите има друг път и протегнати ръце, готови да дадат подкрепа.
В България, по данни на неправителствени организации, всяка трета жена е подложена на домашно насилие, независимо дали физическо, психическо или емоционално. А това означава, че приблизително един милион и 250 хил. българки стават потърпевши на някакъв тормоз.
Оказва се, че страната ни е единствената в Европейския съюз, която не води официална статистика за жертвите на домашно насилие. В същото време явлението се задълбочава както у нас, така и по света. Проблемът обаче често остава нечут, неразбран, затворен в рамките на семейството, затова проактивната кампания #несисамацели не само да накара потърпевшите да търсят помощ, но и да приобщи обществото към този “многопластов”, по думите на организаторите, проблем.
“Много е трудно да бъде показана душата, защото повечето потърпевши или не осъзнават, че са жертви на насилник, или го крият поради срам, страх и огромно неразбиране от околните”, казва Антония Дончева-Доня. Гримьор по професия, тя нанася върху лицата на актрисите Биляна Георгиева, Дария Симеонова, Десислава Бакърджиева, Йоана Буковска-Давидова и Силвия Петкова стигмата на насилието зад заключените врати.“Голяма част от нашето общество смята, че жертвата сама си е виновна, че сама го е предизвикала – добавя тя. – По същия начин се разсъждава и за останалите потърпевши от насилствени връзки, включително за мъжете – казваме “Нали той си я търпи”. Но проблемът е изключително сериозен и докато не осъзнаем, че дори един случай на насилие е ужасно много, нещата няма да се променят.”
В много от случаите хората, които чрез виковете и плача стават свидетели на насилието в съседните домове, остават безучастни.“Една от нашите цели е да събудим емпатията в обществото – продължава Антония Дончева. – Хората да разберат, че когато стават свидетели на насилие и не правят нищо, всъщност се превръщат в съучастник на насилника. Много е лесно, чувайки жена, мъж или дете да вика зад заключената врата, да позвъним или да се обадим на 112. Защото това действие може да спаси живот, да бъде нещо изключително смислено и значимо в уредените ни животи.”
Бюрокрацията и начинът, по който хората от другата страна на телефонната линия реагират на сигнала от страна на жертвата, често нагнетяват в нея допълнителна несигурност и страх.“Представете си каква огромна смелост се изисква от жена или дете в реална опасност за живота да позвънят на 112 – изтъква Антония Дончева. – И отсреща се започва разпит – вашите имена, адрес, сигурни ли сте в това, което казвате. Губи се ужасно много време и оттук се поражда следващият проблем, защото когато дойде полицаят на адрес, жертвата се успокоява, че се е обадила на спешния телефон. Това обаче не я предпазва, ако впоследствие не е подала жалба в полицията. Изобщо никой не уведомява потърпевшите, че освен да звъннат на 112, трябва да отидат и в най-близкото районно управление. Но много пъти, когато жалбата е подадена през нощта, късно вечерта, в петък, събота, неделя – тя не се завежда. И се получава един порочен кръг, в който първо да звъним, след това да ходим до полицията и отгоре на всичкото после да проверяваме дали жалбата ни е въведена.”
Капка надежда, прашинка увереност и зародиш решителност – всичко това могат да почерпят жертвите от положителните послания на постерите в градинката пред “Кристал”. Ако ги прочетат и разпознаят себе си в обезобразените лица, може би ще осъзнаят, че:
“Не е страшно да избягаш, страшното е да останеш, а животът навън е прекрасен!”
Че: “Светът е много по-голям от размахания юмрук. Можеш да си тръгнеш днес и да живееш в света!”
Че: “Той няма да се промени и ти не можеш да го спасиш, но можеш да спасиш себе си!”
Текст: Диана Цанкова /по интервю на Силвия Великова, БНР“Хоризонт”/Снимки: stolica.bg
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е изпратил писмо до "Продължаваме промяната"-"Демократична България" с предложение за излизане от политическата криза. Информацията е потвърдена от източници на БНР, информира Мария Филева. Борисов е предложил лидерът на..
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник, построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..