Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Двайсет области в България са загубили една пета от работоспособните си жители

Запазват се различията между най-бедните и най-проспериращите райони

2
Снимка: Българска стопанска камара

Забавяне на инвестициите и растежа, пандемия, рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна, енергийна криза на Стария континент. В този ред следват предизвикателствата, променили икономическата и социалната карта на страната ни през последното десетилетие.

Институтът за пазарна икономика представи годишното си изследване “Регионални профили: показатели за развитие – 2022”, с което регистрира състоянието на 28-те области у нас според 68 индикатора.

“През последните 4-5 г. минахме през доста бурни развития – казва икономистът Петър Ганев. – Натрупаха се доста волатилни години за икономиката, но в същото време регионалните различия остават – разликата между големите и малките, между столицата и всички останали, между Севера и Юга.”

Специалистът дава пример с по-големия мащаб на икономическите центрове на юг и тяхната по-добра свързаност, което им осигурява предимство пред северната част на страната.

Петър Ганев

Тази ос от София, Пловдив, Стара Загора, Бургас – това са сравнително силни и големи центрове, които са свързани добре – продължава Петър Ганев. – Докато на север това го няма – там има само Варна и някои по-малки като тежест центрове. Виждам обаче, че има потенциал, който може да бъде отключен.

В София, Пловдив и Варна множество показатели се подобряват, включително демографски заради притока на хора покрай намиращите се в тях университети и свободни работни места. Големият въпрос обаче е дали ще видим това и в някои вторични центрове като Русе, Велико Търново, Стара Загора, където няма подобен приток на хора. Там младите хора все още по-скоро напускат в посока чужбина или най-големите градове.”

Почти всяка област се представя успешно в определена сфера, показва изследването на института. Например образованието в Смолян е на ниво, в Плевен – здравеопазването, в София-област пък проявяват икономическа активност. А вторият по големина град у нас – Пловдив, остава в челните позиции по икономическо развитие, добро образование, заетост и доходи на сравнително високо за страната ни равнище.

Най-голямо предизвикателство обаче представлява демографската картина. Преброяването на населението през 2021 г. потвърждава тенденцията за свиване на “човешкия капитал” – 20 от областите са загубили поне една пета от работната си сила.

Липсата на адаптация към намаляващото население продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред и други) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка”, гласи един от изводите на изследването.

И тъй като страната ни може да влезе в Новата година без нов бюджет заради малката вероятност да бъде съставен редовен кабинет, Петър Ганев откроява кои социални групи най-много ще пострадат.


Това са хората, които чакат конкретни решения от държавата – на минимална заплата, които получават пенсии – заявява икономистът. – Конкретно при пенсионерите, ако има промени, те обикновено стават от юли, така че не е задължително да бъдат губещи. Дори и да имахме нормален бюджет, може би актуализация на пенсиите нямаше да има от 1 януари. При хората на минимална заплата обаче – при редовен кабинет и бюджет, доходът им по всяка вероятност щеше да бъде повишен. Така че има групи, за които със сигурност е по-изгодно да има бюджет, да има стабилност. Включително работодатели и синдикалисти, които предпочитат да има една готова рамка, по която да работят.”

Текст: Диана Цанкова /по интервю на Антония Попова, БНР Пловдив/

Снимки: Българска стопанска камара, БГНЕС, архив


По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Учени обсъждат историята и перспективите на Западните български покрайнини

Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..

публикувано на 08.11.24 в 07:20
Снимка: Български антарктически институт

Българска полярна експедиция за 33-ти път изследва Ледения континент

Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две..

публикувано на 08.11.24 в 06:35

България днес - 7 ноември 2024 г.

Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..

публикувано на 07.11.24 в 19:00