Забавяне на инвестициите и растежа, пандемия, рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна, енергийна криза на Стария континент. В този ред следват предизвикателствата, променили икономическата и социалната карта на страната ни през последното десетилетие.

Институтът за пазарна икономика представи годишното си изследване “Регионални профили: показатели за развитие – 2022”, с което регистрира състоянието на 28-те области у нас според 68 индикатора.

“През последните 4-5 г. минахме през доста бурни развития – казва икономистът Петър Ганев. – Натрупаха се доста волатилни години за икономиката, но в същото време регионалните различия остават – разликата между големите и малките, между столицата и всички останали, между Севера и Юга.”

• Българските региони не могат изкуствено да се развиват равномерно 

• Три са жизнеспособните планови региони в България 

Специалистът дава пример с по-големия мащаб на икономическите центрове на юг и тяхната по-добра свързаност, което им осигурява предимство пред северната част на страната.

“Тази ос от София, Пловдив, Стара Загора, Бургас – това са сравнително силни и големи центрове, които са свързани добре – продължава Петър Ганев. – Докато на север това го няма – там има само Варна и някои по-малки като тежест центрове. Виждам обаче, че има потенциал, който може да бъде отключен.

• Индустриалните зони, еврофондовете и нуждата от административна и данъчна реформа 

В София, Пловдив и Варна множество показатели се подобряват, включително демографски заради притока на хора покрай намиращите се в тях университети и свободни работни места. Големият въпрос обаче е дали ще видим това и в някои вторични центрове като Русе, Велико Търново, Стара Загора, където няма подобен приток на хора. Там младите хора все още по-скоро напускат в посока чужбина или най-големите градове.”

• Неизползваните възможности на Източна България

Почти всяка област се представя успешно в определена сфера, показва изследването на института. Например образованието в Смолян е на ниво, в Плевен – здравеопазването, в София-област пък проявяват икономическа активност. А вторият по големина град у нас – Пловдив, остава в челните позиции по икономическо развитие, добро образование, заетост и доходи на сравнително високо за страната ни равнище.

Най-голямо предизвикателство обаче представлява демографската картина. Преброяването на населението през 2021 г. потвърждава тенденцията за свиване на “човешкия капитал” – 20 от областите са загубили поне една пета от работната си сила.

• Перфектна буря в българския северозапад – най-слабо развития регион на ЕС 

“Липсата на адаптация към намаляващото население продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред и други) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка”, гласи един от изводите на изследването.

И тъй като страната ни може да влезе в Новата година без нов бюджет заради малката вероятност да бъде съставен редовен кабинет, Петър Ганев откроява кои социални групи най-много ще пострадат.

“Това са хората, които чакат конкретни решения от държавата – на минимална заплата, които получават пенсии – заявява икономистът. – Конкретно при пенсионерите, ако има промени, те обикновено стават от юли, така че не е задължително да бъдат губещи. Дори и да имахме нормален бюджет, може би актуализация на пенсиите нямаше да има от 1 януари. При хората на минимална заплата обаче – при редовен кабинет и бюджет, доходът им по всяка вероятност щеше да бъде повишен. Така че има групи, за които със сигурност е по-изгодно да има бюджет, да има стабилност. Включително работодатели и синдикалисти, които предпочитат да има една готова рамка, по която да работят.”

Текст: Диана Цанкова /по интервю на Антония Попова, БНР Пловдив/

Снимки: Българска стопанска камара, БГНЕС, архив