За православната ни църква християнското семейство е един малък храм, където чрез тайнството на венчанието се благославя зачеването, възпитанието и обучението на децата в православната вяра. В това вцърковено семейство мъжът и жената са едно цяло, а децата – дар от Бога, който им ги поверява, за да ги подготвят за царството Божие.
Родителите са тези, които отвеждат в Божия храм децата си, така както някога Йоаким и Анна за първи път водят в Йерусалимския храм дългоочакваната си дъщеря Мария – бъдещата майка на Спасителя. Според Евангелието, тригодишната Мария изкачила съвсем сама стръмните стълби до входа на храма, където я очаквал първосвещеникът Захария. Пред смаяните погледи на присъстващите, той я въвел в забранената за жени скиния, самата "Святая Святих", където ѝ отредил място за молитва. Църквата отбелязва това знаменателно събитие като Въведение Богородично – един от 12-те Господски празници през годината.
Неслучайно Българската православна църква през 1929-а година избира този ден, за да почита и християнското семейство и православната учаща се младеж. Така, голямата духовна символика на празника напомняла на родителите за моралните им задължения към децата – да ги възпитат в духа на християнските добродетели. Този ден бил истински празник, в който децата били освободени от училище, за да могат да се черкуват заедно с родителите си.
В наши дни светското ежедневие постепенно изтласква традиционните за културата ни патриархални ценности, които се възприемат от модерното общество като изживели времето си религиозни ритуали. И ако празникът е в делничния ден, децата ходят на училище, а родителите следват работната си програма. Макар и рядко обаче има и учители, които водят децата на службата, за да поддържат пламъчето на вярата в душите им.
Вечерта, на скромната трапеза, православните семейства се събират, за да почетат празника с постна питка, чаша вино и риба и да поканят Божията майка да внесе мир, любов и разбирателство в дома им.
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води..