Приносът на България в борбата за албанска независимост

На 28 ноември Албания чества своя национален празник. Това е денят, в който през 1912 г. във Вльора Исмаил Кемали издига националния флаг и провъзгласява независимостта на Албания от османската империя. Открива се и историческото Велико народно събрание с 37 делегати. Този акт се извършва в навечерието на Първата Балканска война. Със сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г. между Балканския съюз и Османската империя, която претърпява поражение, се признава създаването на албанската държава.

Националният празник на Албания е известен и като Ден на знамето. 469 години преди тази дата през 1443 г., отново на 28 ноември, червеното знаме с двуглавия черен орел е издигнато над крепостта Круя от Георги Кастриоти Скендербег.

Независимо че за официални отношения между България и Албания можем да говорим след обявяване на Независимостта на Албания на 28 ноември 1912 г., това не означава, че преди тази дата не е имало контакти между българи и албанци.

От голямо значение е дейността на албанската колония в София в края на XIX и началото на XX век. Много албански патриоти в борбата за независимост намират убежище именно в България. Важна част от развитието на културната дейност на албанския народ в този период е създаването на печатница „Мбротъсия“ преди 125 години в София.

През последния етап от Албанското възраждане, албанската колония в София, дружеството „Дъшира” и печатницата „Мбротъсия ”, освен активна политическа, организационна, национално-революционна, културно-просветна и книжовна дейност, развиват и широка издателска дейност.

Голямо е значението на издаваните в България албански книги и учебници за развитие на образованието. От създаването на печатница „Мбротъсия“ през 1897 г. до Освобождението на Албания през 1912 г. албанската колония в София е основният доставчик на буквари и учебници за албанските училища и население.

Дълги години председател на Албанското културно дружество в България „Дъшира“ е емигриралият от Албания Лазар Янков Грабова, баща на родената в България художничка Лика Янко. Нейните неповторими творби са изложени в Националната художествена галерия в София. Картините й са високо оценени в чужбина и някои от произведенията й са собственост на чуждестранни ценители на изкуството. От 2021 г. централната алея в градския парк на Белш носи името на талантливата българска художничка с албански корени.

Сакралният свят на Лика Янко

В едно от най-южните кътчета на България, в района на Ивайловград е сгушено единственото албанско село в България - Мандрица. То е основано през далечната 1636 г. от албански мандраджии. Говорът на местното албанско население е запазен за поколенията в първия разговорник с местния албански диалект, издаден през 2015 г. в България.

Село Мандрица кани света на гости

Българската общност в Албания пази вековни традиции

На 12 октомври 2017 г. българската диаспора в Албания получи равни права наред с останалите етнически общности в страната. Георги Стойков Раковски (1821-1867), който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите - становище, което защитава и историкът Ганчо Ценов (1870-1949) в началото на ХХ в. Проф. Асен Чилингиров (1932-2022) в книгата си „Албански дневник“ описва всички български старини на територията на днешна Албания.

Българите в Албания – отломка от древнобългарската история и култура

През 2022 година, освен 110 години от обявяването Независимостта на Албания, за която и България е дала своя скромен принос, се навършват и 100 години от установяване на дипломатически отношения между нашите две страни. Между държавите ни няма отворени въпроси и неразбирателства. България подкрепи интеграцията на Албания в НАТО, а днес е един от най-активните поддръжници за влизането на страната в ЕС.

В България годишнината от обявяване независимостта на Албания се отбелязва с поредица културни събития: