Състоянието на птицевъдството в България е изключително тревожно. Бавно, но сигурно българските производители губят позициите си на родния пазар, средно с 5% на година, а исканията на птицевъдите са игнорирани от няколко поредни български правителства.

“На мястото на българското месо идва полско и унгарско, то пристига в България винаги в петък вечер и не бих казал, че качеството му е най-доброто – твърди Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България и уточнява: – Имаме достатъчно основания да искаме от Българската агенция по безопасност на храните да контролира постоянно за салмонела, защото в петък следобед, преди кланиците да се измият основно и когато рисковете от салмонела са високи, Полша и Унгария гледат да изпратят продукцията си в страни, където контролът е занижен, в това число и в България.“

“Етикетирането е основен проблем. В магазините върху нито един продукт не пише коректно дали съответният продукт или разфасовка са добити от свежо месо и какъв е произходът му. Ако пише: “Това филе или тази пържола е произведена от дефростирано полско пилешко месо“, не съм сигурен, че ще се купи с такава охота, с каквато в момента се пазаруват по-евтините продукти. Ние сме едни от най-бедните потребители в Европа и хората се изкушават по цената. Но ако на продукта го пише ясно и отчетливо, всеки потребител ще си направи сметка, дали това е неговият продукт или не. Ние просто искаме еднакви правила на пазара и обръщаме внимание на това на няколко поредни правителства“ – отбелязва събеседникът ни.

Какво е дефростирано месо?

“Дефростиране означава размразяване. Нормална практика е да се размрази замразено месо и да се сготви – обяснява Ивайло Гълъбов. – Какво обаче се прави в случаите, за които говоря? Купува се замразено месо, което е евтино, защото след първоначалното му замразяване цената пада с 20% заради нарушаване на вкусовите качества. Това месо се размразява, разфасова, овкусява, замразява се отново и се предлага в готов вид за печене или готвене. В Европа няма търсене на замразено месо, затова то се предлага към дестинации, където са склонни да направят нещо с него. България е една от тях.“

В европейското законодателство този начин на манипулиране на месото не е забранен, но се прилага към термично обработените продукти, които се бланшират и замразяват след това, за да може да се гарантира дълъг срок на годност. Това са всевъзможни пилешки хапки, крокети и т. н.

“Цялата работа е да се размрази, да му се сложи вода и фосфати и т. н., за да стане продуктът печеливш. Защото едно размразяване и овкусяване носи принадена стойност на операторите и лош вкус в устата на потребителите, а още по-лош привкус на птицевъдите в България, които са решили, че ще си изкарват хляба с почтен бизнес.“

Необходимо е да се търсят механизми за стимулиране на родното производство, но в новия Стратегически план, който предстои да замести настоящите Програми за развитие на селските райони, е предвидено намаляване на интензитетите на помощта от 50 на 30%, и при настоящите нива на инфлация птицевъдството и животновъдството не се стимулират по никакъв начин, посочват работещите в бранша.

Снимки: Pixabay, БГНЕС