На церемония в СУ “Св. Климент Охридски” днес ще бъдат отличени три млади жени учени за високи постижения в областта на природните науки. Програмата “За жените в науката” вече 12 години поощрява научния потенциал на дамите и подкрепя мечтата им да променят света чрез наука.
Една от основните цели на програмата под егидата на ЮНЕСКО е чрез националните стипендии на стойност 5 хил. евро жените в науката да бъдат подкрепени, за да развиват научноизследователската си дейност в страната ни. До момента са отличени 33 учени – сред тях е Радослава Бекова от Института по океанология на БАН за проекта си относно замърсяването с отпадъци на черноморското ни крайбрежие.
“Това е една от най-престижните награди, които се връчват у нас в областта на науката – казва тя. – Стипендията дойде в добър момент от научното ми развитие и с нея си помогнах за закупуването на определена техника, както и да участвам в международни конференции, тъй като те са доста скъпи и обикновено български учен трудно би могъл да плати таксата. Въобще тази награда ми даде самостоятелност в кариерното развитие и беше една от най-желаните.”
Радослава Бекова е носител на още две награди за постижения в областта на климатичните промени, рискове и природни ресурси, съавтор е на 23 научни публикации, изнесла е множество научни доклади на наши и международни форуми. Въпреки успехите си младият учен изтъква, че на дамите е по-трудно да се развиват в науката, че все още няма равнопоставеност и в нейната област например биха предпочели да вземат мъж, защото смятат жената за слабия пол.
“Жените много често сме и майки и трябва да се грижим и в личен аспект за много неща – заявява Радослава Бекова. – Едно майчинство ни връща 2 години назад в кариерното развитие, а това е много време за науката. Освен това съществува различие в заплащането в полза на мъжете учени – не говоря като заплата, а като средства по различни проекти и търсения.”
Що се отнася до научните търсения в областта на опазването на биологичните ресурси, техните местообитания и оценката на екологичното състояние на морската и крайбрежната околна среда Радослава Бекова разказва, че след двете години на Covid епидемия вече е възстановен мониторингът на плажовете и дюните, където, за съжаление, се увеличават отпадъците, най-вече от пластмаса.
А изследват ли учените замърсяването на Черно море вследствие на войната в Украйна?
“Няма официално наблюдение какви са последиците, но неизменно ги има – отговаря Радослава Бекова. – Най-малкото заради увеличената смъртност при делфините, макар че не може да се каже категорично дали това е следствие от войната или от някаква пандемия във връзка с повишаването на средногодишната температура на Черно море. Предстоят да бъдат направени химически анализи в тази насока, защото една война води до много отрицателни влияния върху околната среда, било въздух или море. Така че ще има някакви въздействия.”
Текст: Диана Цанкова (по интервю на Мариела Димитрова БНР Варна)
Снимки: Facebook/Institute of Oceanology - Bulgarian Academy of SciencesКонституционният съд (КС) ще допусне частично искането на президента. Това каза председателят на парламента Наталия Киселова пред БНТ. КС е длъжен да образува дело. Спорът ще е дали искането на държавния глава е допустимо в цялост или частично,..
С решение на Министерския съвет срокът за изпълнение на дейностите по Националната програма за научни изследвания "От полюс до полюс 2022-2025 г." е удължен до края на 2027 г., съобщи БТА. Според правителствената пресслужба едно от основните направления на..
От Бургаската търговско-промишлена палата съобщават, че по идея на Българо-италианския център " Да Винчи" и неговия председател д-р Иво Барзов е предприета инициатива за изграждане и задълбочаване на връзките между Бургаския регион и този на италианския..
Харизматична личност, с фино чувство хумор и усет за мярка и естетика – това научаваш още при първа среща за журналиста, преводач и водещ на..
В Брой 53 на предаването слушайте: Българистиката се завръща на академичната карта в Америка. Кой и кога ще учи български език и българска..
"Изграждането на Вертикалния газов коридор е символ на европейското партньорство, трансфер на технологии и създаване на кооперативи в изграждането на..