Да живееш в Европа, но между два различни свята – така изглеждат двете страни от битието на една млада българка, родена в София и живееща в Париж. Едва 12-годишна, Андреа Савова заминава с майка си и 6-годишната си сестра във Франция, където е записана да учи в колежа “Бартолди” в Париж. Бързо успява да се адаптира, въпреки че пристига през февруари от България, където дотогава е ученичка във френското училище “Виктор Юго”.
Няколко месеца по-късно, през май, тя представя новото си учебно заведение на конкурса BIG CHALLENGE 2008 на изучаващите английски език във френските колежи и се класира първа, сред 141 000 свои връстници. На национално ниво българското момиче е четвърта, което е невероятно постижение, предвид внушителния брой на участниците – общо 330 000 за всички възрастови групи в цяла Франция. Така тя се превръща в истинска гордост за колежа “Бартолди”, който до този момент не е достигал до такова високо ниво в конкурса.
Във френското училище Андреа не забравя българския език, а през ваканциите, когато си идва в България взема частни уроци по родна реч. След като завършва успешно средното си образование, Анди е приета да учи стоматология в Париж. В момента е последна година студентка, като едновременно кара стаж в университетската болница и работи в стоматологичен кабинет.
Поне веднъж в годината успява да си открадне малко време от натоварената програма, за да дойде в България:
“Всеки път когато идвам си казвам, че трябва да го правя по-често – усмихва се Андреа. – Тук си ми е родината. Винаги изпитвам носталгия, когато след краткия престой трябва да си тръгна. Тук някак се чувствам по-свободна, по-спокойна. Хората са по-дружелюбни. Друг е манталитетът, друга е културата. Когато идвам тук, сякаш се връщам в детството. А когато съм там, страната ми много ми липсва.“
А животът и работата в Париж са истинска надпревара с времето, където ежедневието те засмуква, за да те остави в края на работния ден без дъх. Затова всеки път когато се връща в България, Андреа се наслаждава на живота в София и спокойствието в природата, планините ни и любимото море.
“В Париж съм си свикнала. Вярно е, че по-голямата част от живота ми е преминала там, но сърцето ми е тук. Понякога се чувствам като изкоренено дърво … или като откъснато цвете между Париж и София.“
Затова и винаги се връща тук, където е родена, при любимите ѝ хора.
При поредното си идване в София, се запознава с холандец, който избрал да се установи за постоянно в страната ни. Зачудена го попитала какво го е накарало да направи този избор. Краткият отговор бил: „Quality of life“ (“Качеството на живота“), с което затвърдил усещането ѝ, че в България наистина се живее по-свободно и спокойно. “Да, хубаво е да има ред и правила – отбелязва тя – но не е нужно да се прекалява.“
На въпроса дали би се върнала да живее в България, Андреа не изключва възможността: "Със сигурност ще се върна някой ден, не знам дали ще е за много дълго или само да се заредя, но си я обичам родината".
Снимки: личен архив, Дарина Григорова
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..