Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, предвидени за саниране на жилищни сгради, са в размер на 1,4 милиарда лева. Тази сума би могла да стигне за обновяването на около 1000 големи сгради в България. По националната програма за саниране и с европейски средства за последните 6 години са обновени около 3000 сгради, което е под 1% от сградния фонд у нас. Средно на година безплатно за гражданите се санират около 200 сгради. В същото време 66 000 жилищни сгради имат нужда от обновление по данни от Националната стратегия за сградния фонд. Голям брой от тях са т. нар. панелни блокове, чието строителство започва още от 50-те години на ХХ век. С него държавата предотвратява възможна жилищна криза, предизвикана от засилената миграция от селата към градовете, провокирана от развиващата се индустриализация.

Ако си мислите, че подобни сгради можете да откриете само в страните от бившия социалистически лагер, вероятно ще се изненадате да разберете, че първите им образци са построени в САЩ, а в Европа, такива има също във Великобритания и Германия.

“Първата подобна жилищна кооперация в България е построена през 1958 година в столичния квартал “Западен парк” и тя все още съществува – разказва Александър Предов, чието хоби е създаването на хартиени модели на панелни блокове. Именно с този пръв образец, той поставя началото на своята колекция. – Бях решил, че първата ми серия модели ще бъде с някои емблематични сгради, които имат своята история и културно значение. Открих, че този блок се намира на ул. “Найчо Цанов“, почти на ъгъла с бул. “Вардар“. На външен вид не изглежда да е панелен, тъй като има двускатен покрив с керемиди.”

Александър не подкрепя резервите относно здравината и издръжливостта на панелните блокове, които често са определяни като ненадеждни и опасни за живеене след 50 години от построяването им.

“Опасности има, но те се крият най-вече в недобрата поддръжка на сградите. Главният проблем, от който може да последва нещо по-сериозно са фугите между панелите, в които са поставени връзките между тях. След определено време те подлежат на проверка и специално третиране, за да останат здрави. Може би един по-малко познат за хората факт е, че всички панелни сгради в България, имат своя номенклатурен номер. Един от моделите ми също е кръстен на такъв, тъй като е един от най-разпространените у нас – БС69СФ. Всяка буква означава нещо. Втората буква „С“, гарантира, че сградата е проектирана за сеизмична област и устойчивост. Първата буква означава безскелетна конструкция. 69 е годината, в която е въведен в експлоатация, а СФ е означението на компанията проектант – „Софпроект“. Понякога последните букви са други инициали, които посочват, че сградата е проектирана за определен град.”

Александър няма скрупули да препоръча на чужденец или българин, пристигнал от друг град, да си купи или наеме панелно жилище, но изборът, естествено, е личен:

“Защо да не му предложа? ¼ от българите живеят в панелни жилища, няма нищо лошо и страшно в това. Всичко е въпрос на лично желание и усилия за неговата поддръжка или обновяване, които неизбежно трябва да се вложат.”

Спомен от детството дава импулс на реквизитора във филмови продукции и реклами Александър Предов да се заеме със създаването на макети на панелните жилищни сгради. Неговият баща, който работел на кораб, често пътувал, а в свободното си време изрязвал и сглобявал модели на възрожденски къщи или замъци, които подарявал на сина си. През 2017 г. Александър открива, че подобни макетни книжки все още се продават и на свой ред купува макет на възрожденска къща за сина си. Нейното сглобяване обаче се оказва трудна задача и след месец опити, се отказват. На следващия ден вниманието му е привлечено от близък панелен блок, който заснема и с помощта на компютърна програма, прави негов чертеж, а след това и макет. И така, проучването на панелното строителство и пресътворяването на образците му от картон се превръща в страст.

Един от хартиените макети има вълнуваща история, свързана с два панелни блока, един италиански скулптор и международно признание:

“Имам един модел на имагинерна сграда. Идеята за него ми хрумна в първите дни на пандемията през 2020 година. Една от последните снимки, които качих в платформа за фотосъдържание преди да ни наложат противоепидемичните ограничения, беше на блоковете 67 и 68 в ж.к. “Дружба 1“. Дни след това с мен се свърза един италиански скулптор, който ме помоли да му изпратя оригинала. Каза, че от дълго време чака да види подобна сграда, тъй като неговият проект “Устояващият човек“, който представлява човешка фигура на колене с подпрени ръце, наподобява изгледа на блоковете. Помоли за снимките, седмица по-късно направи колаж, а по него, аз успях да направя хартиен модел. С този колаж и моя модел, италианският творец успя да направи няколко изложби в страната си по време на пандемията. И до днес продължаваме да поддържаме връзка, а в момента урежда участието ни в нова експозиция.“

Снимки: Александър Предов