На 9 декември православните християни честват зачатието на св. Анна – майка на Богородица, потомка на Аароновия род.
Както е записано в житието на светите богоотци Йоаким и Анна, те дълги години нямали деца въпреки своя праведен и скромен живот.
Анна и Йоаким постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба. Един ден Ангел Господен се явил пред Анна и я известил, че ще роди дъщеря Мария за спасението на света. Чувайки тези думи, тя дала обещание, че ще посвети момичето на Бога. Сторила го, заедно със съпруга си, въвеждайки 3-годишната си дъщеря в храма.
Народният празник на същата дата се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Анинден, Аньовден. А светицата се приема за покровителка на бременните, на майчинството и децата, на брака и семейството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък или пак с магии да откраднат способността на кокошките да снасят яйца. Ето защо затварят домашните птици, а кравите предпазват, като мажат виметата с чесън. В тези езически ритуални действия има място и за мъжете – те не трябва да излизат извън селото, защото има опасност да ги омаят самодиви. На много места запалвали купчини с тор, за да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица.
Традиционната трапеза на този ден е постна, защото празникът попада в периода на Коледните пости. Своя имен ден посрещат и всички, които носят имената Анна, Анка и др.
Сега ви предлагаме песента „Анче ле“: „Анче ле, бяло момиче, пролетно кокиче… Стани ми, Анче, отвори. Две думи сладки да кажа, две думи сладки, любовни. Хайде, Анче, да се вземем, че сме си лика прилика като два стръка иглика…“ Пее Кайчо Каменов – един от най-известните народни изпълнители от близкото минало.
Снимки: архив, Pixabay
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност