Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пловдив – град с много история и хубави хора

10
Поглед към Пловдив от Небет тепе
Снимка: Миглена Иванова

Пловдив, вторият по големина град в България, с уютните си централни улици, колоритни сгради и гостоприемството на неговите жители влюбва в себе си от първата среща. Пловдивчани с готовност ще ви упътят към местата, които задължително трябва да посетите, ще ви разкажат любопитни детайли от историята на града. Много народни любимци са родом оттук. Оперният певец Борис Христов, джазменът Милчо Левиев, музикалният редактор Тома Спространов, актрисата Цветана Манева, спортистите Христо Стоичков и Йордан Йовчев са само малка част от тях.

Ул. „Иван Вазов”, бивша „Станционна”
Още щом слезете на жп гарата приветливо ви посреща някогашната ул. "Станционна", днес – "Иван Вазов", за да ви отведе право към сърцето на града – площад "Централен". Обрамчената от двете страни с мощни чинари от началото на ХХ век улица, кръстена на патриарха на българската литература, е впечатляваща. Тук ще видите и носталгично извисяващите се руини на емблематичните за Пловдив тютюневи складове на предприемача-благодетел Димитър Кудоглу от 20-те години на миналия век.

Главната
Площад "Централен" извежда към любимото място за разходки на пловдивчани – Главната. С нейните 1750 м това е най-дългата пешеходна улица в Европа. Всъщност, това са две улици – "Княз Александър I Батенберг" и "Райко Даскалов", свързани помежду си с площад "Джумаята". А в района около Главната можете да намерите цялото разнообразие, което предлага град с 8-хилядна история.

Цар-Симеоновата градина
Ако завиете вляво преди да тръгнете по Главната, ще попаднете в Цар-Симеоновата градина с водната атракция "Пеещите фонтани". Паркът е създаден след Освобождението по проект на швейцареца Люсиен Шевалас. Когато минават по пешеходната улица туристите често спират за снимка до скулптурата на Мильо на талантливия Данко Данков.

Скулптурата на Мильо
Мильо е бил реална личност – слабоумен, добродушен и колоритен пловдивски чешит, както го описва негов съвременник. Той обичал да седи на Главната и да подвиква след красивите жени. Бил е доста популярен образ, за което говори фактът, че го откриваме по платната на няколко пловдивски художници – Златю Бояджиев, Йоан Левиев, Христо Стефанов.

Сахат тепе
Стълбите зад надписа Together до скулптурата на Мильо ще ви изведат за 6-7 минути на един от хълмовете на Пловдив. Наречен е Данов хълм на името на възрожденеца-книгоиздател и кмет на Пловдив Христо Г. Данов. Хълмът обаче е популярен със старото си турско име – Сахат тепе, или Хълмът с часовника. На върха му се извисява часовникова кула, за чието съществуване споменава французинът Льофевр през 1611 г. В сегашния си вид обаче тя е изградена през 1809 г. Ласкавият й звън отмерва всеки час. Оттук се разкрива великолепна гледка към града.

Ако сте любител на ювелирното изкуство, от площад "Джумаята" кривнете по ул. "Отец Паисий" с множеството й златарски магазинчета. А ако сте почитател на архитектурата, задължително се разходете по ул. "Христо Г. Данов", започваща от другата страна на площада.

Къщата с нимфите
Там на №17 ще се натъкнете на великолепна сграда от около 1920 г. Заради барелефите на женски фигури с цветя по фасадата тя е известна като Къщата с нимфите. Любопитно е, че в едно от избените й помещения има кладенец. Сградата е дело на арх. Емилия Събева – италианка, женена за българин. За съжаление, сградата е в лошо състояние.

Из уличките на Стария Пловдив
От Главната няма как да не свиете и за разходка по лъкатушещите улички на Стария град. Те ще ви отведат към Небет тепе – хълма, на който се заражда градът през VI хилядолетие пр.н.е. като тракийското селище Евмолпия. По-късно, през ІV в. пр.н.е., Филип II Македонски го включва в империята си и го нарича Филипопол. От Небет тепе също се разкрива фантастичен изглед към "града под тепетата", както често наричаме Пловдив.

Но нека се върнем на площад "Джумаята", който ни предлага своеобразно пътешествие през вековете.

Античният стадион и Джумаята
Тук ще видите накуп античен стадион, джамия от 1435 г. и красиви сгради, запазили аристократичния дух на Пловдив от началото на ХХ век. Реконструираният по Норвежкия финансов механизъм античен стадион на Филипопол от II век е побирал 30 000 зрители. Над стадиона се извисява изградената с червени тухли по нареждане на султан Мурад II великолепна Джумая джамия. Тук, по инициатива на джамийското настоятелство ежегодно се провежда "Кафе на толерантността". Събитието събира представителите на различните общности и религии в Пловдив и демонстрира мирното им съжителство. На един от ъглите на храма впечатлява слънчев часовник, дарен през 1878 г. от руски офицер. 

Трилече с кафе
А от другата му страна се намира любимата на пловдивчани и туристи турска сладкарница. Тук ви очаква изобилие от баклавички, кадаифи, тулумбички, кремове, нежно трилече и силно като страстта турско кафе. Прекрасно място човек да поседне в края на подобна бърза разходка из красотите на Пловдив и, както казват пловдивчани, "да бичи айляк".

Снимки: Миглена Иванова

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Чаирските езера са като "супергерой" за природата

Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..

публикувано на 03.10.24 в 12:10

Есента присяда и на Самоводската чаршия във Велико Търново

Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..

публикувано на 27.09.24 в 15:20

Мистичната българска пустиня - Побитите камъни са обвеяни в загадки

Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..

публикувано на 05.09.24 в 09:20