Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първият гост на Игнажден благославя дома ни

На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей. Евангелистът описва спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: ˮАко се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“. По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.


Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.

На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година. От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.

Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, в които се срещат тези думи. Според народната вяра, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.

На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки, увивали новия квас и го поставяли в ъгъла. През цялата нощ до него стояла една от жените, а останалите играели специално хоро. До Васильовден (1 януари) квасът се пазел по същия начин, като всяка нощ го местели в различна къща. Обредното тайнствено хоро играели само три пъти в годината – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически. Например, ако някой мъж е решил да кривне от правия път, жена му приготвяла хляб с малко от този квас и го поднасяла на съпруга си, за да го привлече към себе си. Младите момичета също използвали чудодейната му сила, за да спечелят своя избраник.

Част от ˮмъжката работа“ на Игнажден била съвсем различна. На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От този ден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.


На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките.

Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.

Съставил: Албена Безовска

Снимки: Pixabay, архив
По публикацията работи: Иван Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Обичай за призоваване за дъжд ще представят в Етнографския музей в Бургас

Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..

публикувано на 07.05.24 в 21:40

Кулинарен празник събира майстори от Сърбия, Румъния и България в село Антимово

Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на  4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..

публикувано на 04.05.24 в 10:25

Последно събиране за боядисване на великденски яйца в столицата

Деца от различни националности и семействата им ще боядисват великденски яйца от 10,00 до 14,00 ч. в “Каньон парк” в столичния квартал “Младост” до метростанцията “Александър Малинов”. Събитието със свободен достъп се организира за трета поредна..

публикувано на 04.05.24 в 10:05