Австрия и Нидерландия бяха двете европейски страни, които спряха България по пътя ѝ към Шенген при гласуването на 8 декември. Като основен аргумент беше изтъкната липсата на върховенство на закона, както и притокът на нелегални мигранти по Балканския маршрут, част от който са Турция, България и Румъния. Така, макар и изпълнила техническите критерии за присъединяване – факт, потвърден от повечето страни членки, Европейския парламент и Европейската комисия – страната ни ще продължи своята над 10-годишна битка за пълноценно членство в шенгенското пространство като външна граница на Европейския съюз.
Влизането на България в Шенген е въпрос, чието позитивно решение е особено важно за 46,2% от българите. Около една трета са на обратното мнение, а 21,3% не могат да преценят – това показва социологическо проучване на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, проведено в периода 24.11-02.12.2022г.
В настоящия момент общественото мнение в България е силно разочаровано от решението на Нидерландия и Австрия да отхвърлят българското членство, чуват се дори апели за бойкот от страна на гражданите спрямо австрийски и нидерландски бизнеси у нас /двете държави са сред лидерите по чужди инвестиции тук/. На държавно ниво обаче подобри стъпки не се очакват, стана ясно от думите на служебния министър Гълъб Донев пред бТВ: „Ние трябва да действаме съгласно общия интерес на България. А това, че България не получи на Съвет по правосъдие и вътрешни работи „да“ за Шенген, не означава, че сме претърпели някакъв провал. Ние ще работим до последно и аз съм сигурен, че България ще стане член на Шенген“, каза министър-председателят.
Не бива да обвързваме Шенген с друга стратегическа пред страната ни цел – присъединяването към Еврозоната – категорична е българският евродепутат от БСП Цветелина Пенкова:
"Много ясно беше казано още през миналата седмица, че пречките, които бяха поставени пред България и Румъния относно Шенген, са водени изцяло от една безпринципност и един вид дискриминационно отношение към определена група европейски граждани от страна на Нидерландия и Австрия. Те така и не успяха да дадат конкретни причини за своите становища. Това по никакъв начин не трябва да се отразява на допълнителните усилия, които да полага България. Не бива да пренебрегваме и сериозната подкрепа, която получихме от всички останали държави-членки", коментира тя в интервю за БНР.
Фактът, че страната ни отново остана извън европейската зона без граничен контрол, не е нещо неочаквано за политолога Иван Начев:
"Не съм изненадан, защото отдавна имаше политически знаци за това, че България за пореден път ще остане извън Шенген. Това не е проблем на Съвета на министрите, нито трябва да прехвърляме отговорността на този съвет, защото това е проблем на държавата кандидатка, в случая – България. Причините са две: едната е свързана с това, че страната ни продължава да бъде в числото на най-слабо развитите държави в ЕС. Има проблеми не само с икономическата структура, но и със съдебната система, има проблеми и със сигурността. Това стана ясно по време на т.нар. "бежански поток".“
Иван Начев вижда две възможности, за да променим статуквото:
"Първата е лесна и проста - съдебната система да започне да работи ефикасно. Да има хора, които са обвинени в корупция, такива, които са вкарани в затвора. Ако погледнем Хърватия, веднага ще видим, че там тези дела стигнаха до най-високо равнище в изпълнителната власт. Второто нещо е, че всички партии, представени в парламента, а и не само, трябва много ясно да заявят, че ще бъдат безкомпромисни в борбата с корупцията.“
В интервю за БНР главният прокурор Иван Гешев коментира темата, изтъквайки черта в манталитета ни:
"Критериите за приемане в Шенген са изпълнени. В България обаче правим нещо, останало от времената на Съветския блок - говорим едни срещу други, топим се в Европа, а после очакваме да ни уважават. Преекспонираме проблемите с цел вътрешнополитическа употреба, с цел личностни ползи за определени политици. Имаме проблем с поведението си, че не защитаваме българския национален интерес, макар все пак да има политици, които за първи път от много време го защитават."
За правосъдният министър Крум Зарков, отказът на Нидерландия няма нищо общо с върховенството на закона у нас.
"Те търсеха аргумент, с който да наложат вето по вътрешнополитически причини – заяви той в интервю за БНР. – Нидерландия наложи повече от вето. Страната поде кампания през последните седмици преди взимането на решението, за сваляне на въпроса от дневния ред. Истината е, че Нидерландия е в изолация в Европейския съюз по този въпрос, не ние."
Според него, опитът на Нидерландия да постави въпроса за разделянето на България и Румъния по темата "Шенген“, е бил важна част от тази кампания.
"Това обаче, към настоящия месец декември, не е възможно нито юридически, нито политически, нито и технически, ако погледнете какво представлява българо-румънската граница. Юридически не е възможно, защото целият съюз и Съветът, бяха подготвили общо решение за България и Румъния, което беше консултирано с Европейския парламент и разделянето им би отнело време. Политически не беше възможно, защото никой освен Нидерландия, не застъпваше тази позиция. Дали ще се продължи по тази линия на разделение – предстои да видим.“
Зарков подчерта още, че служебното правителство е върнало темата "Шенген" в дневния ред на страната и я е превърнало в свой приоритет:
"Имаме основание да мислим, че догодина крачката към Шенген ще бъде завършена. От месец август до декември българската дипломация, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, бяха ангажирани на 120% и успяха да постигнат пробив, който ни доведе до резултата 24 срещу 2 гласа в Европейския съвет, до огромна подкрепа от Европейския парламент и Европейската комисия.“
Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..
В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° – 22°, в..
Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..