Доминик Волтон, френски социолог и автор с внушителна библиография в областта на комуникацията, технологиите, глобализма, изграждането на Европа и културното многообразие, беше в България за откриването на българското Бюро на научното списание “Ермес” /HERMES/, което основава през 1988 г. и ръководи и до днес.

По думите на Волтон, през 35-годишната си история списанието се опитва да подложи на интердисциплинарен анализ комуникацията във връзката й с човека, технологиите, културите и обществата, давайки трибуна на 2000 автори. На открити лекции в Ректората и в Журналистическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ гостът изложи тезите си за комуникацията като непрекъснато договаряне, неизмеримо по-сложно от информацията и независимо от скоростта на технологиите. А също и възгледите си за Европа, в която не се разбираме, но непрестанно говорим.

В интервю за Радио България Доминик Волтон обясни смисъла на въведеното от него понятие “некомуникация” /incommunication/ – условие за съжителство, противопоставено едновременно на комуникацията и на акомуникацията /acommunication/, радикален отказ от комуникация, който може да доведе единствено до война и насилие. В епохата на свободата на словото и медиите днес е много по-лесно да говорим, но не и да се разбираме. Тук се намесва некомуникацията. Опитваме се, но не можем да се разберем, затова преговаряме.

Общуването ни до голяма степен минава през стереотипи:

“Стереотипът е карикатура на събеседника, пречка за комуникацията, но без стереотипа не мога да заговоря другия, защото той не прилича на мен. Езикът и културата му са други. Стереотипът ни пречи да се разбираме директно, но чрез него успяваме да кажем нещо на някого”,обяснява Волтон.

Не по-малко сложен е изпъстрения с клишета бюрократичен език (langue de bois), който е неистинен, но е индиректен начин да си говорим, необходимо условие за диалог. “Трябва да се критикуват стереотипите, както и бюрократичният език, но да не бъдем толкова наивни да си мислим, че можем да си говорим свободно.”

А как протича диалогът между Източна и Западна Европа?

“Комунизмът е разделил Eвропа на две. По време на 60-те години комунизъм, в Западна Европа има свобода и демокрация. Струва ми се, че обединяването след 1990 г. не преминава добре, защото източноевропейците не разбират напълно какво се е случило на Запад. И най-вече Западна Европа не проявява достатъчно любопитство към всичко, което е направила Източна Европа и съпротивата й срещу комунизма. Необходими са усилия и от двете страни – Източна Европа да проумее, че историята й е различна, а ние в Западна Европа да разберем историята на Източна Европа, да не бъдем толкова арогантни.“

Eзиковото многообразие е изключително важно за Доминик Волтон, който е превеждан на 23 езика, и според когото “преводачът е проводник на различия” /passeur de différences/. Пъстротата на езиците всъщност е най-важната политическа битка, наред с екологията, защото е предпоставка за културното многообразие. Родните езици трябва да бъдат съхранявани, иначе след време ще назреят идеологически и политически конфликти. 

В този сложен контекст се вписва и обединена Европа, която за Доминик Волтон е утопия. „Карта на света, която не включва Утопия не заслужава никакво внимание“, пише Оскар Уайлд, но не откриваме ли тук парадокс, защото основното качество на утопиите е, че не съществуват?

“Вярно е – отговаря ни френският социолог. – Утопията не съществува, но прави възможен напредъка на хората. Европа е добър пример. 27 страни сме, не се обичаме особено, имаме много спорове и история, пълна с насилие, и въпреки това се опитваме да изграждаме общност и успяваме. Урокът, който ни дава тя, е скромен – съграждаме я, макар да не се разбираме. Но същевременно ни дава и невероятен урок за утопиите, защото въпреки трудната комуникация, успяваме да разговаряме и да правим нещо заедно. Утопията е необходима в политиката.”

• Европейският съюз: амбицията на един голям проект
  

Снимки: uni-sofia.bg