Въпреки краткото време за проучвания и недостатъчно финансиране, приключилият Археологически сезон 2022 се оказа изключително успешен. По информация на Националния исторически музей, направените открития, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до Средновековието, дават изключително ценна информация за бита на хората по българските земи.
Благодарение на проведените теренни археологически изследвания, с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма "Култура" на Столична община и местните общини, както и на частни спомосъществователи, в общо шестнадесет обекта са открити над 500 находки.
От Родопите, през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина, проучваните обекти включват селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища. Сред най-интересните са местността "Скритата могила" близо до село Порой, средновековният манастир на Ахтопол, крепостите Лютица, Букелон, Калята и Кокалянски Урвич.
Край поморийското село Порой например, бяха открити множество, различни по форма и големина, керамични съдове, кремъчни, каменни и костени оръдия на труда, части от накити, фигурки. Сред богатата колекция от находки в селищната могила изпъква интересен наниз мъниста, изработени от кост, датиран в каменно-медната епоха.
И тази година редовните археологически разкопки на Античната крепост "Равадиново" отново се оказаха благодатни за изследователите, които в периода 2017-2022 откриха доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика. Сред тях са амфорите от Тасос, Тасоския кръг, Хиос, Менде, Милет (датирани между първата половина на V в. пр. Хр. и III в. пр. Хр.).
Подводната археологическа работа в акваторията на Бургас и региона също се нарежда сред най-интересните проучвания през годината.
Що се отнася до северното Черноморие, и през това лято проучванията на средновековна столица на Добруджанското деспотство – великолепната Калиакра, доказаха, че тя е незаменима част от богатото културно наследство на страната ни.
Друг интересен акцент на археологическата 2022 година са и откритията в Източните Родопи, в Ивайловградско, направени по време на редовните проучвания на Късноантична и средновековна крепост в местност "Балък дере". В богатата колекция от находки са бронзов съд за религиозни обреди (патера), глинена лампа с кръгъл резервоар и бронзова монета на император Проб (276-282г.), както и три монети от V в., които потвърждават хипотезата, че крепостта е започнала да действа именно в началото на V в.
Всички тези открития могат да бъдат разгледани до края на март 2023 г. в експозицията "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022" в Националния исторически музей.
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: Национален исторически музей
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..