Годишният обем на незаконната сеч у нас достига 2,7 млн. куб. метра, а това означава една трета от общия добив, според последния анализ на WWF от 2018 г. Природозащитната организация в момента работи върху нов доклад, който в средата на идната година ще разкрие в числови измерения актуалните мащаби на дърводобива извън закона.

Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство в WWF, не очаква значителна промяна в обхвата на незаконната сеч в страната ни.

“Наблюдаваните практики заедно с нарушаването на закона и неспазването на установените нормативни правила ни кара да смятаме, че няма да има съществени разлики – казва той в интервю за Радио България. – Може да става въпрос за някакви детайли, продиктувани от промените в пазара, особено през последната година. Идентифицираните пороци и направените предложения за подобряване на цялостното прилагане на законодателството обаче не са изпълнени, затова не можем да очакваме драстично спадане на стойностите. Последният анализ показва една запазваща се тенденция през годините – около 30% от добива да е извършен в нарушение на закона.”

Като “основни пороци”, свързани с незакония дърводобив, Добромир Добринов посочва отсичането на немаркирани дървета, извършването на сечи без разрешително, транспортирането на дървесина без необходимия документ, манипулирането на количеството и качеството на добития материал.

“Въпреки че бяха поставени GPS устройства на превозните средства, които транспортират дървесината, те не се ползват – продължава специалистът. – Тези устройства трябва да дават данни в реално време, за да може регионалните дирекции да ги следят, но всъщност материалната база е много остаряла и не всички използват тази система. Така с един превозен билет може да се извършат няколко курса и да се правят различни манипулации.”

Всяка година сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от близо 150 млн. лв. с помощта на 50-80 хил. действащи сечища, твърди Добромир Добринов. По думите му, една от предпоставките за обхвата на явлението се крие в смесването на контролните и стопанските функции на земеделското министерство.

“Контролният орган в момента е Изпълнителната агенция по горите и 16-те регионални дирекции – обяснява експертът. – Проблемът е, че агенцията е подчинена на същия орган, на който са подчинени и горските стопанства. Главата е Министерството на земеделието и лявата ръка трябва да координира действията на дясната. Затова и едно от нещата, които отстояваме през годините, е Изпълнителната агенция по горите да стане независима структура - контролът да се отдели от стопанисването, за да може да се гарантира безпристрастност.”

Случаите на незаконна сеч, които достигат до прокуратурата, най-често са свързани с т.нар. бракониерски дърводобив, извършван от социалнослаби граждани, твърди Добромир Добринов.

“Държавната машина е впрегната да води тежки процедури за много малки количества – продължава той. – В същото време случаите, които прокуратурата трябва да разследва – когато фирмите превишават позволеното количество за сеч с над 500 и дори понякога 1000 кубика, не се изпращат от структурите на Изпълнителната агенция по горите и изобщо не се стига до съответните санкции.”

Освен че причиняват огромни финансови загуби, сечите водят до сериозни екологични последици – промяна на местообитанията на защитени животни, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата. Какво ни очаква, ако продължим да се отнасяме нехайно към природата?

“Очакват ни бедствия – лаконично отговаря Добромир Добринов. – Много ми е тъжно, че държавата винаги действа на принципа на спешното гасене на пожар. Всяко чудо е за три дни – предприемат се някакви действия, когато пострадат или загинат хора, и след това всичко се забравя. И държавата продължава да работи в своето русло на незаинтересованост, на нерешаване на дългосрочните проблеми. След това се случва бедствие на друго място и пак се започва едно спешно бързане – ще помогнем на хората, ще намерим виновния, но обикновено не го намират. И това се повтаря, и повтаря.”

Снимки: pixabay, архив