30 години в служба на слушателите. Така лаконично можем да опишем професионалния живот на журналиста Румен Стоичков. От 1988 година, когато за първи път прекрачва прага на Старата къща, той не изневерява нито за миг на БНР, макар да получава не една покана да работи за по-добро възнаграждение в частни радиостанции. Той е олицетворение на негласната поговорка, че работата в най-старата медия у нас е привилегия, отговорност, но преди всичко кауза. Кариерата си Стоичков започва в Главна редакция "Програма" – звено, чиито функции днес изпълнява Програмна дирекция, където се събират и координират програмните схеми за различните програми. Едва няколко дни след като започва там обаче, е поканен да стане сътрудник на Радио България и така съвместява двете длъжности.
"За мен беше мечта да започна да правя нещо като репортер и журналист, затова не се замислих и приех. Почти веднага ме пратиха и на първия ми репортаж в едно училище, където учител по биология беше измислил някаква форма на извънкласни занимания. Оказа се, че след това разполагах с двучасов запис, което озадачи колегите, които ми възложиха темата" – спомня си журналистът.
Признава, че дешифровката на записите, правени навремето на аудиокасети, е била безкрайно досаден процес, но не съжалява за нито един от репортажите, чийто брой за 30 години работа е внушителен – около 2000.
"Не помня някой нещо да ме е съветвал. Не защото не са имали желанието, но аз просто не помня да съм научил нещо от някого за цялото време, в което съм бил в радиото. В голяма степен, аз съм по-скоро самоук – признава журналистът. Преди много години се озовах на една командировка в Пещера и там осъзнах, че съм започнал да правя репортажи. Това е най-трудният журналистически жанр, защото в пресата залагаш на заглавие и снимка, в телевизията са важни кадрите, а в радиото – всичко е магия от звуци, която трябва да бъде добре подредена."
Въпреки похвалите, които получава за своите репортажи, онзи, който му спечелва мястото на щатен репортер в националната информационна програма "БНР- Хоризонт", е нещо специално. Негово дело е единственото интервю, което интелектуалецът и създател на програмата на италиански език на Радио България, Петър Увалиев дава за българска медия при посещението си у нас през 1992 година.
За да го направи, се налага да чака близо 20 дни – като гост на тогавашния вицепрезидент Блага Димитрова, програмата на Увалиев е запълнена и разговорът им все се отлага.
"Чаках търпеливо за това интервю – категоричен е журналистът, но в деня, когато ме извика, се оказа, че съм забравил въпросите си към него. Разговорът продължи около час, в който се уповавах единствено на моята бързина, рефлекси и бистра мисъл. Оттогава вече никога не пишех предварителни въпроси към събеседниците си. Много е важно да не ги прекъсвате и да ги слушате внимателно. По време на интервюто ние се наблюдаваме и по всяко трепване, движение на тялото или поглед, аз мога да си направя безброй изводи за човека срещу себе си."
През следващите 22 години, Стоичков продължава с репортажите си за различните предавания на програмата. Става и водещ на емблематичното предаване "Нощен Хоризонт". Пред микрофона му той пожелава "Добра нощ" на слушателите в точно 1300 издания. Логичен въпрос е как успява да спечели и запази верността им за повече от 2 десетилетия:
"Тайната е в това да уважаваш аудиторията, да правиш възможното да ѝ угодиш, защото през тези 22 години аз винаги съм знаел, че работя за хората, които ни слушат, а не за себе си. В началото си мислех, че аудиторията ни в тези часове от денонощието е само от луди, пияни или кой знае още какви. Оказа се обаче, че ни слушат 1/10 от слушателите на радиото. Разбрах, че те ме уважават заради моята толерантност и търпение."
Своите най-добри чувства, признателност и благодарност към БНР, Стоичков пази и изказва и до днес, а рождения ден на Радиото – 25 януари, приема и като свой личен празник:
"Безкрайно обичам тази институция и благодаря на съдбата, че ме доведе тук. Честит празник на всички колеги, нека бъдат здрави, да следват хрумванията и интуицията си, помнейки, че София не е България, а темите извън града са безброй."
Макар да е пенсионер, Румен продължава да практикува професията, помествайки свои репортажи от различни краища на България в 7-те си издадени книги. Без да го афишира, той се стреми винаги да стори нещо добро на хората, които среща. Едва на втори план е целта му да насочи вниманието на държавата към конкретния проблем, защото с времето е научил, че не всеки от тях предизвиква необходимата реакция от страна на институциите.
"Ходя винаги, следвайки интуицията си, без предварителен план. Озовавам се на мегдана в някое село, където са хората. Аз знам, че дори и най-китното място има своите проблеми, свързани с изчезнало здравеопазване, липса на добра комуникация с общината, лоша водопроводна и пътна мрежа, изчезнал обществен транспорт. Най-много обаче липсват децата и внуците, които са заминали в големите градове или в чужбина. Никой не обича децата му да са далеч, нищо, че с тях всичко е наред и животът им е добре устроен."
Снимки: личен архив, Йоан Колев
В „България днес“ на 7 октомври ви разказваме за присъствието на албанския език, култура и традиции у нас и как паметта за Славейковия род продължава да вълнува красивото италианско градче Брунате. Ще обсъдим „изчезващия търговски пазар като културен..
В „България днес“ на 4 октомври разказваме за конфликта в Близкия Изток през погледа на българката Весела Райчинова, която живее в близост до епицентъра. В петък е и традиционната ни рубрика „По съседски“ с обобщение на по-важните новини от района на..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г. Срещаме ви с Константин Златев, популярен сред колекционерите на съвременно изкуство в САЩ..