Онази част от центъра на българската столица, където в близост са разположени православен храм, католическа църква, синагогата и джамията е известна като „четириъгълник на толерантността“. А тези дни на няколко метра от тях, в ролята на „петия храм“ Домът на киното отваря врати за фестивала София МЕНАР и чрез филмовото изкуство ни разказва за съдбите на различни народи и хора, а зрителите се докосват до далечни страни и истории.
Вече 15 години сдружение „Позор“ среща българската публика с най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат проекта си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът започна на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „Евро синема“ и кино „Влайкова“.
Кое вдъхновява организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да обърнат поглед именно към тази част на света и да ни запознаят с изкуството там?
Ангел Хаджийски е завършил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И така, чрез общите им професионални интереси и хобито им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, за да ни поведе на културно пътешествие към далечни светове, религии и нрави, но не само:
Филмът разказва за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти.“
Директно до сърцето на зрителя стига изпълнението, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад правят на българската народна песен „Катерино моме“, акомпанирана от музикални инструменти от техните страни.
Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.
„Фокусът е върху жените режисьорки от Иран, провокирано от събитията през последните месеци – обяснява Здравко Григоров. – Ще покажем четири филма на ирански режисьорки. Мога да акцентирам върху два от тях. Единият е „19“ на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, винаги готова да се бори с трудностите, с които се сблъскват жените там. Другият филм е „Като слънцето и луната“ на режисьорката Сетаре Ескандари.“
Неслучайно фестивалът започна с прожекция на „Духът на Шехерезада“. В основата на филма е идеята за разбиването на стереотипите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки причини сме допуснали. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист д-р Азиз Назми Шакир, който също участва в българския филм:
Снимки: София МЕНАР фест
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..