"Българското еврейско население е единственото, което след Холокоста беше на брой повече, отколкото преди това" – казва в интервю за Радио България оцелялата от Холокоста българска еврейка Рене Шашуа Хасон. Родена в Пловдив през 1935 година, тя добре помни дните на Холокоста, зверствата и униженията, на които са били подлагани нейните сънародници. Помни обаче и спасението…
След силен обществен натиск, на 10 март 1943 г. са преустановени плановете за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. От сигурна гибел са спасени близо 50 хиляди евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната ни в Тристранния пакт. За нещастие, също през март 1943 г. започва депортирането към нацистките лагери на 11 343 евреи от новите територии под българско управление по това време - Беломорска Тракия, Македония и Пирот. Но онези близо 50 хиляди и техните потомци и до днес са благодарни на български народ.
"Благодаря" е думата, с която в Израел посрещат почти всеки българин. Благодарна е и нашата събеседничка адвокат Рене Шашуа Хасон. "Имаше и сватби, имаше и раждания по време на Холокоста. Това не значи, че сме благоденствали, или че сме имали добри дни. Това бяха страшни дни", казва тя.
"Обичта към България е вкоренена у нас. И продължава в съзнанието на всяко следващо поколение. А спомените са, от една страна – прекрасни: хубаво детство в Пловдив, на алеята срещу Бунарджика (знаково място във втория по големина български град Пловдив – бел. авт.). А след това и спомените от Втората световна война. Когато бях във второ отделение, затвориха еврейското училище. След това дойде Законът за защита на нацията и наредбата за сгъстяване, което означаваше минимум по двама души в стая, което ни принуди да се прехвърлим в дома на дядо ми, където изкарахме войната. Баща ми беше мобилизиран в трудовите лагери, а майка ми през повечето време беше болна. Имах късмета, че младите ми тогава леля и чичо, брат и сестра на майка ми, бяха при нас.“
С тъга Рене си спомня и за зимата, в която отново принудително били затворени вкъщи, а майка й получила остър апендицит.
"В болница не беше възможно да я закараме, защото не приемаха евреи – разказва Рене. – А, за да бъде оперирана, я заведохме в частна клиника, посред нощ. Но първо трябваше да намалим възпалението с лед. И ме изпратиха с една торбичка да събирам лед от улуците на сградите. И аз тръгнах от къща на къща да събирам ледени висулки. За беда ме видяха трима младежи, момчета с униформа на бранници. И започнаха да ме замерят със снежни топки, да ме обиждат и гонят: „Чифутка, чифутка, какво правиш, махай се!“ (чифут – пренебрежително за евреин – бел. авт.). И така аз се върнах вкъщи, замеряна от снежни топки, но пък с лед в торбичката. И в този момент реших, че ние трябва да си намерим свое отечество и да се преместим. Така, когато войната и Холокостът приключиха, през 1949 година, непосредствено след основаването на държавата Израел, дойдохме тук. И запазихме добрите спомени за българския народ. В Израел заварихме една държава с много проблеми. Постепенно обаче създадох семейство и си намерих поприще. Днес аз съм член на Дружеството за приятелство между Израел и България."
Със съпруга си Рене се запознава като студентка по право в университета в Тел Авив. Адвокат Рене Шашуа Хасон и нейният съпруг отглеждат три деца. Едната им дъщеря тръгва по пътя на Рене и днес е уважаван съдия, а втората е специалист по дентална медицина. Синът им, завършил "Информационни технологии" и "Финанси", е ценен кадър в централата на „Google“ в Калифорния, САЩ. След всичко преживяно по времето на Холокоста и от висотата на богатия си житейски опит, Рене Шашуа Хасон призовава днешните поколения:
"Нека се стараем да правим добро! Когато видиш ужаса на войната, разбираш, че човек е способен и на много жестоки деяния. Затова трябва да възпитаваме следващите поколения в човечност, хуманизъм и либерализъм. Важната истина, казана накратко е: „Не прави другиму онова, което не искаш да правят на теб!"
С Рене Шашуа Хасон разговаряхме в Тел Авив, по време на ХVII световна среща на българските медии, организирана от БТА през ноември 2022 г.
Снимки: Красимир Мартинов
Във времена на турбуленции, промени и повтарящи се истории от миналото, с настъпването на най-женския месец март отново заговаряме за равнопоставеността между половете и правата на жените. И някак страшно е да си признаем, че днес повече от всякога..
Преди малко повече от 80 години, през 1942 г., в София се ражда едно момче – плод на любовта между българка и французин. Родителите му се запознават във Франция, но през 1939 г. се връщат в България. Втората световна война ги заварва тук, а бащата..
Д-р Мая Падешка е един от университетските преподаватели, работещи извън пределите на България и посветили живота си на каузата да разпространяват българската култура и език. Тези, за които дори носталгията е стимул да следват с още по-голям..
Пролетта и празничните дни ни пренасят в свещения храм на вярата и храма на Мелпомена, където изкуството оживява чрез нас. В театъра търсим пътеводни..