Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого деца често се вливат в мигрантските кервани и пресичат граници в търсене на по-щастлива съдба на нечия далечна земя. Ако късметът е с тях, те биват успешно интегрирани и получават бъдеще в подкрепяща среда. Мнозина обаче се натъкват на поредното зло, ставайки жертва на трафиканти.

“С избухването на войната в Украйна картината у нас много се промени, тъй като дотогава приемахме предимно деца от държави в Близкия Изток и Афганистан”, казва Кристина Гологанова, социален работник и управител на фондация “Рийчаут”. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците и на УНИЦЕФ през м.г. близо 52 500 украински деца са потърсили закрила в България, заедно с още 5 хиляди от други страни. Най-драматично е положението на децата, които пристигат съвсем сами – без родител, настойник или попечител.

“Грижата за децата бежанци не е еднаква – продължава Кристина Гологанова. – За съжаление, ние все още нямаме изградена работеща процедура и всичко се случва “на парче”, докато в държавите от ЕС, които също се сблъскват с трудности, има ясна система за прием на децата бежанци и за тях се полагат същите грижи като за децата в самите страни.”

Социалният работник дава пример с Испания, където т.нар. непридружени деца са настанявани в жилища от семеен тип заедно с местни деца, останали без родителска грижа. “В България сме избрали по-различен подход и тези деца попадат основно в две “сигурни зони” към приемателните центрове за бежанци в столичните квартали “Овча купел” и “Военна рампа”, откъдето те... изчезват”, добавя Кристина Гологанова. По думите й, от избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. следите на хиляди деца се губят с помощта на трафиканти на хора, тъй като държавата не е установила веднага връзка с тях и не им е предоставила сигурна среда.

“Те изчезват, защото нямаме капацитет да ги обгрижваме – твърди адвокат Диана Радославова, основател на центъра за правна помощ “Глас в България”. – Законът за закрила на детето предвижда процедура за начина на обгрижване на едно непридружено дете, имаме също така система за настаняване на деца без родители. Но дали всичко това работи или не, е една друга бездна.”

Според адвоката много важни са първите две седмици, в които децата постъпват в защитените центрове. Всъщност грижата за тях трябва да започне от първия момент.

“Събрани на едно място, те стават удобна плячка на каналджии, на трафиканти и просто трябва да бъдат подтикнати да тръгнат – добавя тя. – Най-голямото предизвикателство за едно дете е да устои и да не последва този поток.“

„Така в едни колони от хора с раници тези деца излизат от лагерите и казват “довиждане”, защото никога повече няма да се върнат. Това са конвои с деца, които ние пропускаме, затваряйки очите си за тях” -посочва адв. Радославова.

Спасението може да дойде от осигуряването на сигурна среда, постъпването в подходящо училище и редица други стъпки, които успява да извърви момче, устроено преди години в Центъра за настаняване от семеен тип в Пазарджик, а днес на ключова позиция в голяма мебелна компания в града. Но за да не остане този случай щастливо изключение, на първо място, се нуждаем от цялостна политика спрямо миграцията, категорична е Диана Радославова:

“За нас миграцията все още е заплаха и ние отказваме да я менажираме. Основният начин, по който реагираме, е чрез силови мерки за защита на границата и затваряне на очи да пропускаме огромни маси от хора, минаващи през нашата територия на път към Западна Европа. В най-големия бежански лагер в Харманли, близо до турската граница, броят на търсещите закрила е по-голям от този в София, но там дори няма защитена зона за деца. Говорим за по 3200 души през 2021 и 2022 г. – половината от тях не са 16-17-годишни момчета и за тях няма съмнения, че са деца. Освен това се увеличава броят на момичетата.”

Преди няколко месеца в страната ни е създадена работна група, която да изработи национален координационен механизъм за работа с непридружени непълнолетни. Адвокатът не се наема с прогноза дали ще има ли резултат от дейността й. Но се обръща към всички граждани да преосмислят отношението си към децата, които срещаме по спирките, в метрото, в мола.

“Виждаме ги като заплаха, за съжаление – признава тя. – Ние обаче не трябва да им слагаме стигма, защото мигрантът не е престъпник. Миграцията е изключително положителна движеща сила за човечеството – тя не е само бежанска, тя е трудова, тя е за търсене на по-добър живот. А България има нужда от човешки ресурс и това е един от начините за снабдяване с него. Ние имаме интерес децата, които остават тук, да бъдат интегрирани по правилния начин, а не да ги държим изолирани.”

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Мира Христова, БНР- “Христо Ботев” на БНР)

Снимки: Reachout.bg, БНР- Христо Ботев, Център за настаняване от семеен тип в Пазарджик, “Глас в България”, БГНЕС