Специалната изложба "Българите в Румъния. Културно наследство от фонда на Националния етнографски музей", която продължава до 26 февруари, представя народни носии, предмети от Румъния, както и любопитни архивни фотографии.
В рамките на експозицията бе представена и двуезична книга "Portul Popular Bulgar din Cioplea si Popesti-Leordeni" ("Българската народна носия от Чопля и Попещи-Леордени"), разкриваща приликите и отликите, свързани с облеклата на двата типа български общности в Румъния – банатските българи и букурещките павликяни*.
Автор на интересното проучване е Габриела Миту – румънка, чийто баща е българин, но самата тя не говори български език. В колоритния сюжет на творбата ѝ, главни герои са тъканите, материите и украшенията, съставящи характерните за региона носии.
"В общи линии традиционното облекло е добре запазено, имайки предвид преселенията през изминалите 200 години – обяснява изследователката Габриела Миту. – Еволюцията на костюма е свързана с допълнителни елементи под влиянието на градския живот, както и с изпълнения от нови материали, като използване на цветни конци за съединяване на шевовете или замяната на задната пола с проста престилка".
По думите на Габриела, когато искаме да направим сравнение на видовете носии, трябва да проследим тяхната еволюция във времето и измененията, които настъпват, спрямо района, от който са:
"Има два основни типа банатски костюми. Единият се използва в Стар Бешенов (на румънски: Dudeştii Vechi, на банатски български: Stár Bišnov – бел.ред.), но и в други села, а другият е от Винга. И двете облекла произхождат от двупрестилчен тип носия от Северна България. Когато сравняваме носията от Стар Бешенов с тази на букурещките павликяни, можем да открием прилики в ризата, задната и предната престилка, както и в названието на отделни части от облеклото. Най-важната прилика е в кройката и декорацията на модела риза от Стар Бешенов. В нея има промяна на кройката и събиране на горната част. Ризата в Чопля няма този детайл, поради непознаване на този тип шиене. Много сходства обаче има в бродерията, запазена и в двете населени места. Задната престилка също има много прилики – в избора на цветовете и защото е плисирана. Разликата е, че чоплянската обхваща цялата талия и се доближава повече до полата. В Стар Бешенов все още се пази и задната престилка, съединена с шев отпред, което я отличава от полата. Предната престилка е най-интересната част от костюма на Стар Бешенов, тъй като в нея се забелязва впечатляваща орнаментика, създадена от металните нишки, панделки и пайети."
За Габриела, работата по книгата е част от стремежа ѝ да събере и опази жива възможно повече информация за живота и традициите на българите католици. За нея е важно, че макар и разселена в различни квартали на Букурещ и региона, общността остава силна, сплотена и единна. Ето какво още разказа Габриела, чиито корени са от градчето Попещи-Леордени:
"Произхождам от една малка общност банатски българи, които живеят близо до Букурещ. Те се преселват там от българския град Белене и село Ореш около 1810-1812 година, по време на една от Руско-турските войни. Първото село, което основават е Чопля. Втора вълна банатски българи от Белене и село Трънчовица се преселва през 1829 година, също край Букурещ, където основават град Попещи-Леордени. Вече 50 години Чопля е квартал на Букурещ, а вероятно същото нещо ще стане скоро и с Попещи-Леордени. Поддържаме силна връзка със селата в Северна България. Хората от тях и до днес продължават да посещават свои близки и роднини в квартала и градчето, както и обратно.“
*Банатските българи и букурещките павликяни
Известно е, че след потушаването на Чипровското въстание от 1688 година, българските католици, които са в основата му, са принудени да се изселят от страната на няколко вълни. Част от тях се заселват в Банат, Стар Бешенов и Винга, както и в покрайнините на днешната румънска столица Букурещ. В зависимост от мястото на заселване, те се наричат банатски българи или букурещки павликяни. Последните също както банатските българи, са католици, населявали района около Никопол и Свищов. Павликянството е религиозно движение, появило се през VІІ век, в земите между Византия и Арабския халифат. С времето, последователите му приемат различни религии – православие, католицизъм или ислям. Макар да са приели католицизма, част от банатските българи, продължават да се наричат и павликяни от уважение към своите предци.
Снимки: Facebook / National Ethnographic Museum - BAS, Facebook / Martina Gancheva, Йоан Колев
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..