Темата за ползите и предизвикателствата пред страната ни във връзка с въвеждането на еврото през 2024 г. е повод за разгорещена дискусия между представители на работодатели, синдикати и изследователи на процесите в еврозоната.Колкото повече обаче се говориу нас за еврото, толкова повече сякаш нарастват и опасенията сред хората, че единната европейска валута може да доведе до още по-високи цени в магазините. За да даде допълнителна светлина върху въпросите и фактите, които най-много вълнуват българите около въвеждането на еврото, един от най-големите синдикати у нас КНСБ покани експерти за дискусия и настоя държавата да разработи специален механизъм за прозрачност и яснота при ценообразуването още при влизането в еврозоната.
Сред позитивните очаквания от присъединяването ни към еврозоната президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи по-голямата сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор и възможността българските граждани и фирми да имат за достъп до по-изгодни кредити.
Големият въпрос, на фона на високата инфлация в момента и голямото изоставане на доходите у нас, е дали сме достатъчно подготвени за въвеждане на еврото и не трябва ли да изчакаме, докато икономиката ни стане конкурентно способна на тези в останалите държави членки. Страхът от загуба на паричен суверенитет на държавата и носталгията по българския лев, събуждат остър отпор срещу въвеждането на европейската валута.
"Категорично няма причина да се смята, че приемането на еврото може да доведе до по-бърз ръст на икономиката, ръст на доходите" – казва Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика, който участва в дискусията, организирана от КНСБ в София:
"Има много противоречиви данни в това отношение, примери на държави, чието икономическото развитие се е забавило, след като са се присъединили към еврозоната. А има други извън нея, които се развиват с по-бързи темпове. Същевременно големият проблем на еврозоната е със задлъжнялостта. Тази комбинация от ниска продуктивност и нисък растеж в еврозоната е много взривоопасна и ако не бъде решен този проблем, най-вероятно ще се стигне до нова дългова криза в еврозоната и тя няма да е на малка икономика като Гърция, а ще е на голяма икономика като Италия, например. И тази криза ще доведе на практика до обедняване на всички, за да се спасят тези по-стари икономики. Това е голям риск, който еврозоната трябва да изчисти, преди ние дори да си помисляме да се присъединяваме. Ние нямаме никакви ползи от присъединяване през 2024 г., при положение че проблемът продължава да се задълбочава. Трябва да изчакаме до 2043 г., за да видим как ще се развие еврозоната в този период. Ако тя се реформира и реши всички проблеми, за които споменах, тогава вече дебатът ще изглежда по съвсем различен начин" – посочва анализаторът, застъпвайки тезата за изчакване от страна на България.
Икономистите от КНСБ припомниха, че показателите на държавите, присъединили се преди нас към еврото, са били сходни с икономиката на България в момента. Просперитетът идва след това и присъединяването към еврото е предпоставка за сближаването на икономиките, посочват някои анализатори. "Ние вече сме член на валутния механизма ERM-2, вече сме членове на европейския банков механизъм и банков съюз, направили сме достатъчно много стъпки и този дебат за и против еврото сега е закъснял" – казва Добрин Иванов, директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България:
"Категорично приоритет номер едно на организациите на българските работодатели е ускорено извършване на всички реформи и предприемане на нужните мерки за присъединяване на България към еврозоната догодина. Българският бизнес е информиран, а и той се е приобщил в еврозоната много преди официалното присъединяване, защото сделките се договарят в евро, 75% от българският експорт е ориентиран към страни от еврозоната, въобще партньорите на българския бизнес са в еврозоната. Ние искаме да работим в една валутна единица с тях."
Снимки: pixabay
Лекари и сестри от 12-те държавни психиатрични болници в страната излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването. Те настояват за по-голямо увеличение на заплатите от предвиденото в новия бюджет. Недоволните за кратко блокираха..
Олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар в категория до 89 кг беше номиниран за наградата "Най-добър тежкоатлет в Европа" за 2024 г. Класацията се организира от Европейската федерация по вдигане на..
Над 1600 широколистни и иглолистни дървета и декоративни храсти ще бъдат засадени по булеварди и улици, в паркове и градини във всички райони на София. Дейностите са част от годишния план на Столичната община за обновяване на зеленината в града...
На 27 март, Световния ден на театъра, за 51-ви път Съюзът на артистите в България (САБ) ще връчи Националните награди за сценични изкуства ИКАР ...
В брой 44 на предаването слушайте: Българите в Унгария имат не само славно минало, а и стабилно бъдеще - интервю с Габриела Хаджикостова,..
В "България днес" на 27 март ще говорим за българския туризъм и готовността му да бъде част от бизнеса в еврозоната. По..