Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната в Украйна

Нова руска ракетна атака срещу украинската инфраструктура

Снимка: censor.net

В нощта на 16 февруари Русия е нанесла нови въздушни удари предимно в Западна и в Североизточна Украйна. Освен ирански дронове в атаките са изстреляни 32 крилати ракети от кораби в Черно море и стратегически бомбардировачи. Украинските власти съобщиха, че са свалили 16 ракети, а останалите са нанесли щети на инфраструктурни обекти.

Позовавайки се на военното разузнаване, британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че Москва е съсредоточила в Украйна 97% от руската армия, като за година нейната боеспособност се е понижила с 40%. Според британското разузнаване няма крупно съсредоточаване на руска военна групировка за значим военен пробив. За да компенсира загубата на механизирана техника руската армия съсредоточава по фронта над 300 бойни самолети и почти толкова хеликоптери за поддръжка на своите сили. 

Най-авторитетното световно военно издание "The Military balance" на базирания в Швеция Международен институт за стратегически изследвания – IISS в изданието си за 2023 г. посочва, че за една година Русия е изгубила половината от своя парк от "съвременни танкове" Т-72Б3 и Т-72Б3М и Т-80, високи са и загубите на авиация и в запасите от крилати ракети. Обобщава се, че въпреки тежките загуби на личен състав, чрез проведената мобилизация руската армия е увеличила своята численост до най-високите си нива спрямо предходните години.

Тази пролет трябва да се почувства, че Украйна се движи към победа, заяви украинският президент Володимир Зеленски в традиционното си среднощно видеообръщение, предава УНИАН. Руският президент Владимир Путин няма да спре, ако ние не го спрем, е заявил полският зам.-министър на външните работи Павел Яблонски пред CNN, като е обърнал внимание на недостига на боеприпаси за Украйна. Запитан дали Полша ще предостави изтребители на Киев, Яблонски е отговорил, че нищо не бива да се изключва. 

Ден преди откриването на Мюнхенската конференция по сигурността, председателят на форума Кристоф Хойсген коментира пред медията RND, че преди отношенията между Русия и Германия отново да бъдат съживени, Русия трябва да се отърве от президента Владимир Путин. Хойсген използва израза "депутинизация", който агенция DPA сравнява с термина "денацификация" използван след Втората св. война за политиката на съюзниците по премахване наследството от нацизма в Германия.

Междувременно руското посолство във Вашингтон е поискало "САЩ да се опитат да докажат, че не стоят зад разрушаването на газопровода "Северен поток", който свързваше Русия със Западна Европа", предаде ТАСС. Москва смята, че унищожаването на "Северен поток 1" и "Северен поток 2" през септември 2022 г. е "акт на международен тероризъм".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18