16 партии и 7 коалиции заявиха участието си в битката за представителство в 49-ото Народно събрание. До 28 февруари всички те трябва да регистрират в Централната избирателна комисия листите със своите кандидат-депутати. Предизборната кампания започва в 0:00 часа на Националния ни празник 3 март.

Как ще протече тя, и дали това ще са последните или поредните предсрочни избори, които се провеждат у нас за две години – предстои да разберем. Едно нещо обаче изглежда сигурно – "не е важно кой ще бъде първи в изборната нощ, а кой ще съумее да намери формула за мнозинство, за да състави правителство", както посочи социологът от агенция „Тренд“ Евелина Славкова.

В свое проучване, поръчано от вестник „24 часа“ от агенцията прогнозират много близки резултати на две от коалициите – ГЕРБ-СДС с 25,6%, а обединението на Продължаваме промяната и Демократична България е с около 24,8% подкрепа сред заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори на 2 април. Още 4 партии намират място в парламентарната зала към момента – ДПС, Възраждане, БСП и Български възход, сочи още изследването. Според Славкова подобни процентни разлики между първите две коалиции са в рамките на статистическата грешка:

„Кампанията със сигурност ще има значение. Въпросът е, че в такъв тип ситуации, в които се наблюдава пренареждане на пластовете, всички останали процеси, случващи се в публичното пространство, ще повлияят на резултатите. На фона на инфлацията и финансовите проблеми, които срещат българите, изглежда сякаш политическата криза минава на втори план, но истината е, че българското общество започва да проблематизира това, че политическите партии не могат да излъчат редовен кабинет, който да решава проблемите, с които се сблъскват. Това също ще има своето значение върху изборните резултати" – коментира социологът.

"Всички партии, с изключение на "Възраждане", отбелязват спад в позитивното отношение към тях. Сходна е картината и при политическите лидери", посочи Добромир Живков от агенция „Маркет линкс“.

Освен досегашните парламентарно представени партии, регистрация за участие във вота през април направиха и партии, които досега са били извън политическия живот, като НДСВ /Национално движение за стабилност и възход/. В тази връзка Живков коментира:

"Събуждането" едновременно на толкова много политически субекти и то в избори, които няма да произведат устойчив резултат във времето напред, у мен оставя впечатлението, че може би има и някаква идея за разсейване на вота, разсейване дори на комуникационната среда - да се появят колкото може повече говорители. Още по-сериозно фрагментиране, като резултат още по-сериозна роля на президента в прякото управление на страната.“

Подобна теза изрази и политологът Милен Любенов, според когото новите политически проекти като „Левицата“, в които участват знакови бивши членове на БСП, като Валери Жаблянов и Костадин Паскалев, и „Заедно“ – новият политически проект на бившите депутати от ИТН Ива Митева и Любомир Каримански, нямат шанс за представителство в следващото Народно събрание.

"Не мисля, че те имат шанс и за 1% от гласовете на изборите. Не виждам нови послания, които да отличат "Левицата" от всичко, което е говорено през последните години в лявото политическо пространство. Ива Митева и Любомир Каримански са фигури, свързани с ИТН, които ще бъдат запомнени само с това, че се държаха твърде антисистемно и бяха причина да се разпуснат три народни събрания. Те носят този политически багаж и не виждам как могат да привлекат част от избирателите, за да получат някаква подкрепа", смята той.

Сходен резултат вероятно ще има и НДСВ – прогнозира Любенов.

В ход са и разговори за общо явяване на изборите на ВМРО и "Български възход" с цел обединяване на патриотичния вот.

"Патриотичният вот трябва да бъде обединен и прякото доказателство за тази нужда е националното предателство, което извършиха ПП, ДБ, ДПС и ГЕРБ – заяви евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки – Когато нас ни нямаше в управлението, за да обслужат западните ни партньори, те промениха българската позиция и започнаха нападения в български клубове, побои и приемане на антибългарско законодателство в Северна Македония. Българите там бяха подложени на терор."

Независимо от формата, в който се явяват, партиите и техните лидери трябва да знаят, че по време на кампанията, ще имат сериозен противник в лицето на обезверените избиратели. Сред тях убедените, че избраните депутати ще си свършат работата, са все по-малко.