Чиста и свята република, равенство на всички пред закона, свобода на словото, печата и вероизповеданията. Това са заветите, които ни оставя една от най-знаковите фигури в историята на България – Васил Левски, 150 години от чиято гибел отбелязваме през 2023 година. Личност, успяла да запази харизмата си, независимо от превратностите на историческата ни съдба и която национално допитване на БНТ поставя като №1 в списъка на най-великите българи за всички времена. Днес в близки и далечни точки на света паметници на Апостола ни напомнят за неговото дело и каузата, която е отстоявал. Най-много такива са издигнати в държавите с най-големи български диаспори – Украйна, САЩ, Сърбия, Молдова, Румъния и други, повечето от тях по инициатива на местните български общности с подкрепата на дипломатическите ни представителства.

Първият паметник на Васил Левски зад граница е издигнат през 1981 г. в знойна Куба, по инициатива на български специалисти, построили завод в град Сиенфуегос на брега на Карибско море. Когато сънародниците ни предават на кубинската страна завода, наречен „Васил Левски“, си казват, че един ден кубинците може да го прекръстят, и затова трябва да оставят нещо, което да съхрани завинаги на това място българската следа. Така се ражда идеята за паметника, разказва българският инженер Тодор Кузманов, участник в тези събития. И наистина, заводът отдавна е прекръстен, но и днес там се извисява паметникът на Апостола с барелеф с лъвска глава и стиха на Христо Ботев „El que cae en la lucha por la libertad, no muere” („Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“).

Нека сега се пренесем от Централна в Южна Америка, в Аржентина, където се намират двата най-отдалечени от българските земи паметници на Апостола. Първият от тях се извисява сред ярката зеленина на вековни дървета и палми в любимия на жителите на Буенос Айрес парк в престижния квартал Белграно. 

Инициативата за изграждането му идва през 1997 г. от българското посолство. „Посланик Василий Такев, а по-късно Кирил Кирилов работят активно в името на тази идея. Издигнат е във връзка със 160-годишнината от рождението на Апостола, със съвместните усилия на Общобългарския комитет Васил Левски, Фондация „Васил Левски“, с участието на българската общност и българското посолство“, разказва за Радио България нашият сънародник в Аржентина Иван Цанков, секретар на гражданска асоциация „Българите в Аржентина“. В разговор с Миглена Иванова той споделя:

„Може да се каже, че Левски е икона за нас, които сме родени в България, но и за по-голямата част от българската общност, която се състои от аржентинци с български корени, вече достигащи до четвърто поколение. Така че паметникът е посещаван не само на годишнини, но по всяко време. Имаше интересен случай. Българска туристическа фирма се свърза с нас. Казаха, че ще водят група, която ще посети Буенос Айрес, и ни помолиха да им покажем възлови места. Още с идването си туристите изявиха желание да посетят паметника на Левски, за който бяха чували. Бяха си подготвили и знаме. Така цялата група отидохме до паметника и там си направихме снимки с българското знаме.“

Вторият паметник на Апостола в Аржентина се намира в Лас Бреняс, провинция Чако, разказва Иван Цанков:

„Там е най-голямата и най-стара българска общност. Първите емигранти са се заселили именно в провинция Чако. Паметникът в Лас Бреняс е по-нов. Реализиран е от бронз върху каменен постамент и гледа към централен булевард. 

През 1998 г. представители на българската общност в града се свързват с фондация „Васил Левски“ в София и изразяват желанието си и при тях да бъде издигнат паметник на Апостола. След проведените разговори фондацията решава да дари бюст на Левски на сънародниците ни в онзи отдалечен край. През 2000 г. при посещението на посланик Атанас Будев в Чако, той се среща с кмета на Лас Бреняс и подписват споразумение, което казва, че българската страна ще направи дарението, а общината ще извърши оформянето на монумента. Бюстът е реализиран от скулпторката Росица Мишева, изпратен е в Аржентина, и е получен от Асенсио Пелов, председател на българското дружество в Лас Бреняс, след което е съхраняван от него до дома му няколко години. Поради финансови затруднения завършването на паметника се осъществява през 2007 г. по проект на арх. Мигел Анхел Мичов, който е с български корени, представител на общината. Официалното откриване е на 6 юли същата година. Осветяването му се извършва от Омар Ценов, с български корени, изключително изтъкнат интелектуалец и религиозен деец от общността. За съжаление той почина миналата година, но името му буди респект, остава.“

А сега да прескочим на около 60 км от София, в Цариброд (Димитровград), Сърбия, където се намира най-близкият до българските земи паметник на Апостола. Прекрасният, добре поддържан бронзов бюст, извисяващ се там на централно място пред сградата на общинския съвет, е дело на проф. Валентин Старчев. 

Той е открит през 2014 г. за честването на 141-ата годишнина от гибелта на Апостола, в присъствието на българския премиер Пламен Орешарски и сръбския му колега Ивица Дачич. Цариброд е бил част от някогашните български Западни покрайнини, но по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. попада в пределите на Сърбия, а през 1950 г. е преименуван на Димитровград. По данни от последното преброяване населението на града е около 9 000 души. По предварителни данни около 90% са българи, разказа Небойша Иванов, председател на Управителния съвет на българския Културно-информационен център „Цариброд“.

„Радвам се и се гордея, че по времето, когато бях председател на община Цариброд, беше открит паметникът на Васил Левски. Това е много стара идея и аз като председател съм имал възможност да започнем тази инициатива. Тя беше финансово подпомогната от българска пътностроителна компания. Благодарен съм на компанията, на моите съграждани и всички хора, които дадохме възможност за откриването на този паметник“, – разказа за Радио България Небойша Иванов.

Сред най-многобройните български общности зад граница са тези в Молдова и Украйна. Те се преселват там през XVIII и XIX век, но живеят компактно и успяват да запазят българското си самосъзнание, традиции и език. Къде се намират те днес, можем да разберем и по паметниците на Апостола – в молдовските гр. Кишинев и селата Паркани и Твърдица, в украинските градове Одеса и Бердянск. 

Първият бюст на Левски в Украйна е издигнат именно в окупирания сега от руските войски Бердянск през 2007 г., по инициатива на местното българско дружество „Родолюбие“ с подкрепата на Асоциацията на българите там.

Така днес Васил Левски обединява всички наши сънародници по света, независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност. А паметниците, издигнати в негова чест, не само ни напомнят за неговите послания и саможертва в името на националната кауза, но и да мерим в ежедневието постъпките си с аршина на националния герой.

Вижте още:

Паметникът на Апостола в София – място за всенародна почит - Избрано (bnr.bg)

В песенния свят на Апостола - Музика (bnr.bg)

Снимки: БГНЕС, bgspace.com, bgsleda.com, migrantheritage.com, vasil-levski.blogspot.com, glaspress.rs, личен архив

_____________________________________________________________________________________________________

Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.