На 3 март започна петата поред предсрочна предизборна кампания за последните 2 години у нас. Провалените опити за съставяне правителство, както и разногласията около промените в Изборния кодекс, които позволиха в секциите с над 300 избиратели да се гласува смесено – на машина и с хартиена бюлетина, повишиха скептицизма на хората към изборния процес. Такива са изводите от проучване на социологическа агенция „Екзакта“, проведено в периода 30.01-4.02.23 година сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места.

Според изследването, всеки трети от интервюираните смята, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори, а всеки пети изпитва силна нетърпимост към политическия елит, което демотивира българите да гласуват. От друга страна, 14% от анкетираните заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, а 13% вече не вярват, че изборите биха могли да променят нещо – както в страната, така и за тях лично.  В същото време, 7% са на мнение, че расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а гласуването се обезсмисля. Други 7% изпитват трудности с машинния вот и се съмняват в достоверността на резултатите от машината в края на изборния ден.

„Много съм разочарована от всички. Установявам, че те мислят предимно само за себе си и после за хората, а трябва да бъде първо за народа“ – заявява жена от Смолянско в анкета на кореспондента на БНР за региона Радостина Чернокова.

Вместо отговор, мъж от региона отговаря с цитат от Христо Ботев:

„Лъжа и робство в таз пуста земя царува!“ Той го е казал и аз не мога да го сторя по-добре. Всички лъжат и мажат!“

В столицата мненията са сходни:

„От две години престанах да се информирам по всякакви политически въпроси и вероятно няма да гласувам. Наслушал и нагледал съм се на всякакви манипулации. Едва ли аз съм човекът, който в последния момент може да си промени мнението и да избере да гласува конкретно за някого“ – категоричен е мъж на средна възраст. На въпроса доколко предизборните дебати биха помогнали на избирателите да направят своя избор, друг допълва:

„За мен не са толкова важни, защото обикновено акцентират върху ораторското майсторство и харизмата, а не толкова върху програмата, която защитават кандидатите за народни представители. Не липсват и скандали, които също нямат нищо общо с политическия процес и проблемите на хората.“

Умората сред избирателите е видима и обоснована – убеден е  преподавател по публични комуникации в Нов български университет проф. Росен Стоянов.

"Писва им от това да дават своя вот за един или друг и поради желанието  на политическите партии да нажежат пространството със своите противопоставяния. Може би пък някои от по-големите играчи се радват на по-ниската активност и печелят от това своите политически дивиденти, защото участват само твърдите ядра, които са по-лесно достижими и манипулирани“.

Пряко следствие от това е и все по-високият процент на онези, които съзнателно не желаят да упражнят своето право на глас:

„Това, което се забелязва в момента е, че основните политически партии насочват своите послания към твърдите си ядра – отбелязва политологът Милен Любенов. – За да има успех една голяма партия, трябва да намери послания и да привлече и колебаещите се избиратели, както и хора, разочаровани от партии и политици, но не и от политическия процес, които трайно не гласуват. Важно за партиите, или поне тези, които искат да управляват, е да има възможно по-висока избирателна активност". 

Предстои да видим дали кампанията през следващите 26 дни ще допринесе за това и каква част от избирателите ще получат своето представителство в новото 49-о Народно събрание. 

Снимки: ЕПА/БГНЕС-архив