Българското малцинство в Румъния е сред признатите общности, които се ползват с широки права. В северната ни съседка тези национални малцинства имат почти гарантирано място в парламента, обещано още на 1 декември 1918 година, при присъединяването на Трансилвания към Румъния, чрез декларацията от гр. Алба Юлия. Оттогава те се ползват с тези права и това им осигурява финансиране от страна на румънската държава за запазване на националната им идентичност.
Представител в румънския парламент на сънародниците ни северно от Дунава е банатският българин Георги Наков, избран на парламентарните избори през 2020 г. Той е и почетен консул на България в Тимишоара с консулски окръг в областите Арад, Тимиш, Караш-Северин и Хунедоара. Бил е кмет на Стар Бешенов – най-голямото село на българите в Банат, в периода 2005-2016 г. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. С него ни среща колегата от румънска редакция на Радио България Владимир Митев:
"Нашата асоциация на банатските българи – Съюзът на банатските българи в Румъния, е със седалище в Тимишоара – разказва Георги Наков. – Членовете му сме католици и сме най-старата запазена българска диаспора... С изключение на мандата 1996-2000 година, всичките други депутати сме били от Съюза на банатските българи. Това е резултат от работата на хората, които са спечелили правото да представляват в парламента малцинството. В Румъния има общности, които говорят на български, но не се декларират на преброявания като българи, а се пишат румънци или сърби, затова нямат легитимност да представляват българското малцинство."
Според Георги Наков, броят на близо шестте хиляди обявили се за българи румънски граждани е занижен. Обяснението е в историческите обстоятелства, накарали българите, заселващи се във Влашко през ХIX век да се декларират като "сърби", за да избегнат изгонването им обратно в Османска империя, тъй като сърбите не подлежали на връщане в нея. Те се наричат сърби и до днес, но в последно време българското посолство и той самият финансират дейности в техните райони, свързани с произхода им. През миналата година дори кметът на румънския град Търговище е говорил, че това не са сърби, а българи. Българският депутат в румънския парламент е категоричен, че няма никакви проблеми с културните права на българската общност. Разгръща се все повече изучаването на български език като майчин в Банат и се полагат усилия той да бъде изучаван и другаде.
Как еволюират българо-румънските отношения и как им повлия войната в Украйна?
"Тази война е нещо лошо, но ситуацията сплотява общества, държави, хора, отделни групи и т.н. Мисля, че това се наблюдава и между Румъния и България. Тази война ни накара да бъдем по-близки. Партньори сме в НАТО, заедно влязохме в Европейския съюз, така че можем да говорим за много голяма близост между двете държави. В икономически план мисля, че това си личи. Стокообменът е достигнал близо 7,5 млрд. евро, което не е малко. Българските туристи идват в Румъния. Румънските туристи идват в България, което ни радва", казва Наков и добавя, че отлагането на присъединяването на двете страни към Шенген ги задължава да работят заедно и занапред.
Що се отнася до българското малцинство в Румъния, то, по думите на Георги Наков, е вид посланик на България в Румъния, защото румънските граждани, които познават наши сънародници от малцинството, често изтъкват прекия си контакт с тях като нещо положително. "И тук мисля, че мога да се похваля, че сме добри посланици на България – подчертава банатският българин и допълва: – Това си личи в отношенията между Румъния и България като държави".
"Оптимистичен съм, че това ще се развива и занапред. Много помага и румънската политика спрямо малцинствата, която според мен е най-развитата в Европа. Използва се български език и в администрацията, засега само в Стар Бешенов. Това много помага не само за запазването ни в Румъния като българи, но и за българо-румънските отношения."
Българската пианистка Венета Нейнска ще изнесе тази вечер от 19:30 ч. концерт на сцената на Göteborgs Konserthus, Гьотеборг, Швеция. Тя ще изпълни незабравими произведения на най-обичаните и емоционални композитори като Шопен, Рахманинов, де Файя,..
Прожекция на филма "Усещане за принадлежност" се е превърнала в своеобразен урок по България за пораснали, оставяйки притихнала залата в края, научи Радио България от Светлана Храброва, преподавател по български език в неделното училище "Васил Левски" в..
Български информационен ден ще се проведе днес в Айндховен, Нидерландия. Представители на различни български организации ще споделят ценна информация по разнообразни теми. Посетителите ще могат да научат повече за българската студентска асоциация в..
"Ти казваш, че си българин, но не знаеш български език" – с този упрек на чиновници в България са се сблъсквали не един и двама наши сънародници от..