Размисли от Букурещ за изборите у нас: Искаме нещата в България да се случват, не само да се говори

Ако е вярно, че България не е само една държава с фиксирани граници, а е там, където въобще има българи, то в последните няколко десетилетия на север от Дунава може да бъде открита една нарастваща общност от сънародници. Те са считани за т.нар. “нова емиграция” за разлика от заселилите се в румънските земи българи по времето на османското владичество. За да разберем повече за нагласите на някои от тези сънародници относно българското обществено развитие и участието им като гласоподаватели в поредицата извънредни парламентарни избори у нас, колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев направи няколко кратки интервюта.

Събеседниците са трима, избрали да останат анонимни - възрастен българин, установил се в Румъния още преди 1989 г., който постоянно свързва граждани и бизнесмени от двете държави; млад мъж, женен за румънка, който работи в корпорация, изпълняваща доставки в България, и млада българка, работеща в кол център, установила се в Румъния преди десет години и живее там със своя съпруг и детето им. Мненията им сякаш описват различните нагласи на българите спрямо изборния процес у нас:

“Аз лично винаги съм гласувал, защото не искам да изоставам. Искам моят глас, ако може, да се прибави към нещо позитивно. Затова винаги съм гласувал и в България, и в Румъния. Това е правото на всеки – убеден е 68-годишният ни сънародник, който живее от десетилетия в румънската столица. – И е хубаво да го използваме, за да може да се подредят нещата в България, да минат някак си всички тия проблеми с правителствата, които не могат да се задържат, а страната страда от това.

Искам това, към което всеки се стреми – в България да се гласуват закони за правова държава. Има много проблеми с институцията на главния прокурор - трябва да се намерят решения, главният прокурор трябва да може да бъде проверяван” – казва събеседникът ни. Според него надеждата е повече млади хора да влязат в българската политика, а проблемът в момента е, че старите партии успяват да се нагодят към случващото се и продължават да имат влияние.

Сред по-младите ни събеседници настроенията са различни. Българка, предпочела да отглежда детето си в румънската столица казва, че никога не гласува, защото се е откъснала от нашата политическа действителност и не е правилно да ѝ въздейства отстрани. Жената обаче като че ли има и друг мотив - тя е разочарована от "назадничавостта" в България, от липсата на единство и вижда в Румъния правила, които се спазват. "И двамата със съпруга ми сме българи, и двамата напуснахме нашата държава. За съжаление. България не ми даде това, от което всъщност аз имах нужда" – сподели тя пред Радио България:

"Аз пътувам от много отдавна. Посетила съм не една и две държави. Преди ходех по студентска линия, завършила съм висше в сферата на образованието и имах възможност да се срещам с хора от образованието в други държави и да видя как те функционират. България има много, много назадничаво мислене във всяко едно отношение, свързано с политическия живот. В Румъния ми хареса, че нещата се развиват много по-бързо, отколкото се случват в България. Когато аз напуснах страната за пръв път, живях зад граница дълго време. Шокът, който изпитах при завръщането си беше продължителен и това всъщност ме накара да се замисля трайно да се преместя в чужбина“ – казва сънародничката ни, а Румъния избира заради своя съпруг, който си е намерил работа в съседната ни държава.

Семейството на третия ни събеседник е смесено – съпругата му е румънка, а той – българин от Русе. Отношението му към участието в изборите у нас е различно - той също не е гласувал на последните два вота, но се чувства гузно заради това и обмисля на 2 април 2023 г. да пусне своя глас. Иска България да стане "нормална европейска държава с бъдеще за нашите деца". При сравненията между България и Румъния не съзира изявен победител, но смята северната ни съседка за по-динамична, поне когато става въпрос за административните услуги:

00:00 / 00:00

Размисли от Букурещ за изборите у нас

“Иска ми се нещата в България да се случват, не само да се говори. Да има действия, да има активно общество, и не да са едни и същи лица в политиката, които да са „абонирани“ за депутатските места и реално нищо да не се променя – казва събеседникът ни, който от 5 години живее в Румъния. Политиката спрямо общностите зад граница не е водеща при избора му коя политическа сила ще подкрепи, но ако има заявено желание за активна работа с българската общност там, това би дало храна за размисъл: – В Румъния има динамика в обществото, в икономиката. Тук инвестициите ги усещам – и чуждестранни, и локални. Има някакво производство, има и услуги, които са на някакво ниво. Като държавен апарат обаче има още какво да се желае. С моята съпруга, която е румънка, сравняваме конкретни услуги в България и в Румъния. Понякога се изненадваме, че в България някои неща се случват малко по-лесно. Друг пък се изненадваме приятно, че нещо в Румъния е по-добре направено, отколкото в България поне към този момент или има някакво действие, което се вижда. Но аз живея в Букурещ с моето семейството. Букурещ не е Румъния. Не мога да преценя дали на други места е по същия начин като усещане.”

Очаквайте скоро втора тема от разговорите на Владимир Митев с българите в Букурещ - как протича животът им в румънската столица, до каква степен имат български събития и жива общност.

Снимки: Unsplash, Pixabay, архив